TPMT (тиопурин метилтрансфераза) – фармакогенетичен тест преди азатиоприн

Изследване, което показва колко добре организмът обезврежда тиопуриновите лекарства и колко голям е рискът от потискане на костния мозък

Какво представлява?

TPMT е ген, който носи рецептата за ензима тиопурин метилтрансфераза. Този ензим обезврежда така наречените тиопурини – азатиоприн, 6-меркаптопурин и тиогуанин. Това са лекарства, които потискат имунната система и деленето на клетките и се използват при възпалителни чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит), при автоимунни болести като ревматоиден артрит, лупус и миастения, при някои левкемии и след бъбречна трансплантация. Ензимът присъединява метилова група към лекарството и го превръща в неактивно съединение, което тялото извежда. Когато този път работи слабо, по-голяма част от лекарството поема по другия път и се превръща в тиогуанинови нуклеотиди – веществата, които вършат работата, но при натрупване увреждат костния мозък. Затова при хора с ниска или липсваща активност обичайната доза азатиоприн може да предизвика тежка, животозастрашаваща миелосупресия, тоест рязък спад на белите кръвни клетки, тромбоцитите и червените кръвни клетки. Изследването има два варианта, които отговарят на един и същ въпрос по различен начин. Генотипирането разчита самата ДНК и показва кои варианти (алели) на гена носите – резултатът се прави веднъж и важи за цял живот. Фенотипирането измерва реалната активност на ензима в еритроцитите и показва състоянието в момента на вземане на пробата. Двата варианта не са взаимозаменяеми и имат различни силни и слаби страни.

Референтни стойности

При генотипирането няма числови референтни граници и няма „висока“ или „ниска“ стойност – резултатът е запис на двата алела плюс заключение за фенотипа (нормален, междинен или бавен метаболизатор). Лабораториите не разчитат целия ген, а определен набор варианти: почти винаги *2 (rs1800462), *3B (rs1800460) и *3C (rs1142345), чиято комбинация *3A е най-честият дефектен вариант при хора от европейски произход. Тези три варианта обхващат над 90% от алелите с намалена активност, но не всички – когато нито един от изследваните варианти не бъде открит, алелът се отчита като *1, тоест „нормален“. Затова заключението „нормален метаболизатор“ означава „не са открити изследваните варианти“, а не абсолютна гаранция. При фенотипния вариант се измерва активността на ензима в червените кръвни клетки и резултатът се изразява в единици активност спрямо количеството хемоглобин или еритроцити. Тук числата и праговете зависят изцяло от използвания метод, затова две лаборатории могат да дадат различни цифри за една и съща проба и сравняването между бланки няма смисъл. Има и важен капан: скорошно кръвопреливане подменя изследваните еритроцити с чужди и прави фенотипния резултат невалиден – измерва се активността на дарителя, а не Вашата. По същата причина резултатът може да бъде подвеждащ и при вече започнато лечение с тиопурин или при състояния с ускорено обновяване на еритроцитите. В такива случаи се предпочита генотипиране, което не се влияе от преливане, от храна и от приемани лекарства. Кои точно варианти са изследвани, кой метод е използван и как е формулирано заключението, сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава от лекуващия лекар – най-често гастроентеролог преди започване на азатиоприн или 6-меркаптопурин при болест на Крон или улцерозен колит, ревматолог при автоимунно заболяване, хематолог или детски онколог при левкемия, нефролог или трансплантолог след бъбречна трансплантация. Тълкуването при по-сложни случаи се прави съвместно с клиничен генетик. Взема се обикновена кръвна проба, не е нужно да сте гладни. Моментът е ключов: смисълът на теста е да бъде направен ПРЕДИ първата доза тиопурин, а не след като е настъпил проблем. Ако вече е започнато лечение или ако наскоро сте получавали кръвопреливане, кажете това на лекаря и на лабораторията – при тези обстоятелства измерването на ензимната активност дава подвеждащ резултат и се предпочита генотипиране. Ако имате азиатски или латиноамерикански произход, обсъдете с лекаря дали да се изследва и NUDT15. Резултатът се тълкува заедно с пълната кръвна картина (особено левкоцити и тромбоцити), с чернодробните ензими и при нужда с измерване на тиопуриновите метаболити в кръвта. Генотипът се определя веднъж и важи за цял живот – запазете бланката и я показвайте на всеки лекар, който обмисля лекарство от тази група. И най-важното: никога не спирайте, не сменяйте и не намалявайте сами дозата заради генетичен резултат, и не прекратявайте проследяването на кръвната картина, защото резултатът е бил нормален. Едно генетично заключение не е диагноза и не заменя преценката на лекаря.

Свързани показатели