Trichomonas vaginalis в уринния седимент
Рядка случайна находка на подвижен паразит в уринния седимент, която насочва към полово предавана инфекция
Какво представлява?
Trichomonas vaginalis е подвижен едноклетъчен паразит с камшичета (флагели), който причинява трихомониазата – най-честата невирусна полово предавана инфекция в света. Паразитът живее в гениталния секрет и само понякога попада случайно в пробата урина по време на вземането ѝ, откъдето може да бъде забелязан при микроскопия на нативния уринен седимент. Разпознава се по характерната си подвижност, затова се вижда единствено в прясна, топла проба; в престояла проба той бързо спира да се движи и лесно се сбърква с левкоцит, поради което уринният седимент подценява реалната честота на инфекцията.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон |
|---|---|
| Нормален резултат | не се установява в седимента |
Резултатът е качествен – в норма паразитът не се установява в седимента. Откриването зависи изцяло от свежестта на пробата, времето от вземането до прегледа под микроскоп и опита на изследващия, а не от фиксирана бройна граница. Затова липсата на находка не изключва инфекция, а при положителна находка сверявайте отбелязаното в протокола на Вашата лаборатория с обстоятелствата на вземане на пробата.
Открит Trichomonas vaginalis – какво следва?
Откриването на подвижен Trichomonas vaginalis в уринния седимент е случайна, но значима находка, която насочва към трихомониаза – полово предавана инфекция. При жени тя може да се проявява със секрет, сърбеж и парене в гениталната област, а при мъже най-често протича безсимптомно или се изявява като лек уретрит с парене при уриниране. Микроскопската находка в седимента обаче има ограничена чувствителност и специфичност – паразитът лесно се пропуска или се обърква с други клетки, затова находката се потвърждава с насочено изследване: микроскопия на нативен генитален секрет, култура или молекулярен тест (NAAT/PCR), който днес е златен стандарт за диагноза. При потвърдена инфекция лечението е задължително и включва лекарства от групата на нитроимидазолите (метронидазол или тинидазол); от съществено значение е лечението да обхване едновременно и половия партньор, дори той или тя да няма оплаквания, защото иначе бързо настъпва повторно заразяване. При бременност инфекцията се свързва с повишен риск от преждевременно раждане и ниско тегло на новороденото, а наличието ѝ увеличава риска от придобиване на други полово предавани инфекции. Диагнозата е честа и напълно лечима – не е повод за притеснение, а за навременно и пълно лечение на двамата партньори.
Липса на находка – означава ли, че няма инфекция?
Липсата на Trichomonas vaginalis в уринния седимент не изключва инфекция. Паразитът бързо губи подвижността си извън тялото, а в остинала или недостатъчно прясна проба лесно остава незабелязан или се сбърква с левкоцит – затова чувствителността на този метод е ниска. При клинични оплаквания, характерни за трихомониаза (секрет, сърбеж и парене при жени; симптоми на уретрит при мъже, което често липсва), е показано насочено изследване с по-чувствителен метод, а не разчитане само на случайна находка в седимента.
Кога и към кого да се обърна?
При находка или основателно съмнение за трихомониаза се обърнете към гинеколог (при жени) или уролог (при мъже) за насочено изследване и лечение. Резултатът от уринния седимент винаги се тълкува заедно с клиничната картина и по възможност се потвърждава с директен генитален секрет, култура или PCR тест – едно микроскопско наблюдение не е самостоятелна диагноза. Половият партньор трябва да бъде изследван и лекуван едновременно, а при бременност находката се съобщава на акушер-гинеколога поради риска, свързан с бременността.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- CDC – About Trichomoniasis
- CDC – STI Treatment Guidelines: Trichomoniasis
- StatPearls (NCBI Bookshelf) – Trichomoniasis
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.