Тромбоцитна агрегация (агрегометрия)
Функционалният тест, който показва не колко са тромбоцитите, а доколко добре работят
Какво представлява?
Тромбоцитната агрегация (агрегометрия) е функционално изследване, което проверява дали тромбоцитите се слепват помежду си така, както трябва, за да образуват тромбоцитна запушалка при увреждане на съда. За разлика от броя на тромбоцитите, който показва само колко на брой са тези клетки, агрегометрията показва как те работят. Класическият и най-широко приет метод е светлопреносната агрегометрия (LTA). От Вашата кръв се приготвя богата на тромбоцити плазма, която е мътна, защото тромбоцитите разсейват светлината. Към нея се добавя вещество, което активира тромбоцитите (агонист); когато те се слепят на големи струпвания, плазмата се избистря и през нея преминава повече светлина. Апаратът записва тази промяна като крива във времето. Резултатът се дава в проценти — колко от максимално възможното просветляване е постигнато, като напълно избистрената плазма без тромбоцити се приема за сто процента. Затова единицата е просто процент агрегация, а не концентрация. Изследването никога не се прави с един агонист — използва се панел от няколко (аденозиндифосфат или ADP, колаген, епинефрин/адреналин, арахидонова киселина и ристоцетин), защото всеки от тях активира тромбоцита по различен път и именно съчетанието от отговори очертава характерна картина.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон (%) |
|---|---|
| Възрастни | референтна стойност, специфична за лабораторията и метода |
При тромбоцитната агрегация няма едно универсално число, което да важи навсякъде. Първо, резултатът не е една стойност, а отделен процент за всеки агонист, като за всеки от тях лабораторията има собствен диапазон. Второ, отговорът силно зависи от концентрацията на използвания агонист — една и съща проба може да даде различен процент при по-ниска и при по-висока доза ADP, и точно тази разлика понякога носи диагностичната информация. Трето, методите не са взаимозаменяеми: светлопреносната агрегометрия в богата на тромбоцити плазма, импедансната агрегометрия в цяла кръв и скрининговите апарати от типа PFA дават различни по смисъл резултати и не се сравняват едни с други. Към това се добавя и силната зависимост от преаналитичните условия — пробата трябва да е прясна и обработена в рамките на няколко часа, а редица лекарства и храни повлияват отговора. Затова изследването се извършва в специализирани лаборатории, а тълкуването се прави от хематолог, който гледа формата на цялата крива, а не само крайния процент. Винаги сверявайте стойностите си с референтния диапазон, посочен в бланката на Вашата лаборатория, а не с числа от други източници.
Нормална или повишена тромбоцитна агрегация – какво означава?
Нормален отговор към всички агонисти означава, че при тези условия не е открит функционален дефект на тромбоцитите. Това е успокоителна находка, но не изключва напълно всяко нарушение — някои леки дефекти на освобождаването могат да останат незабелязани, а ако изследването е направено в период без прием на повлияващи лекарства, то не казва нищо за поведението на тромбоцитите в друг момент. По-висока от очакваната агрегация (така наречената хиперагрегабилност) се среща като описание в някои изследвания, но няма установен общоприет праг и не се използва самостоятелно за оценка на риска от тромбози. Засилен отговор има обаче едно конкретно и важно изключение — агрегация при ниска доза ристоцетин, каквато нормалните тромбоцити не дават. Тази находка насочва към особените форми на болестта на Фон Вилебранд тип 2B и към тромбоцитния тип на същото заболяване и изисква допълнително уточняване. Отделно, при пациенти на антиагрегантна терапия запазената нормална агрегация може да се тълкува като недостатъчен ефект на лекарството. Такава преценка се прави само от лекуващия лекар и никога не е повод сами да променяте дозата.
Намалена тромбоцитна агрегация – какво може да означава?
Намаленият отговор означава, че тромбоцитите не се слепват достатъчно. Най-честата причина изобщо не е заболяване, а лекарство. Аспиринът и нестероидните противовъзпалителни средства блокират образуването на тромбоксан и типично потискат агрегацията с арахидонова киселина, а често и с епинефрин, докато отговорът към ристоцетин остава запазен. Клопидогрел и сродните му препарати потискат преди всичко отговора към ADP. Влияние могат да имат и някои антибиотици, антихистамини, антидепресанти и хранителни добавки. От вродените нарушения класически са няколко модела. При тромбастенията на Glanzmann липсва рецепторът, чрез който тромбоцитите се свързват един за друг, и агрегацията отсъства при практически всички агонисти — ADP, колаген, епинефрин и арахидонова киселина — докато слепването под действие на ристоцетин, което не изисква този рецептор, остава запазено. При синдрома на Bernard-Soulier картината е огледална: липсва рецепторът за фон Вилебранд фактора, затова отговорът към ристоцетин е нарушен, а към останалите агонисти е нормален; обикновено се съчетава с намален брой и необичайно едри тромбоцити. При болестите на съхранението и дефектите на освобождаването гранулите на тромбоцита са бедни или не се изпразват както трябва — тогава първата вълна на агрегация настъпва, но втората, вторичната вълна отслабва или липсва, най-често при по-ниски дози ADP, колаген и епинефрин. Нарушен отговор само към ристоцетин при нормални тромбоцити насочва и към болестта на Фон Вилебранд, която е много по-честа от вродените тромбоцитни дефекти и се доказва с отделни изследвания на самия фактор. Придобито понижение на агрегацията се среща при напреднала бъбречна недостатъчност (уремия), при чернодробни заболявания, при миелопролиферативни и миелодиспластични състояния, при парапротеинемии, след операции с екстракорпорално кръвообращение, както и при антитела срещу тромбоцитите. Отделно стои възможността за фалшиво нисък резултат заради самата проба — престояла, недостатъчно напълнена, охладена или частично съсирена епруветка може да покаже слаба агрегация при напълно нормални тромбоцити. Затова отклонение в агрегометрията не е диагноза само по себе си и обикновено се потвърждава с повторно изследване и с допълнителни тестове.
Кога и към кого да се обърна?
Изследването се назначава от хематолог и се прави в специализирани лаборатории. Типичният повод е необяснима склонност към кървене от лигавиците и кожата — чести кръвотечения от носа, кървене от венците, лесно натъртване, точковидни обриви, обилен менструален цикъл или продължително кървене след вадене на зъб или малка операция — при положение че броят на тромбоцитите и коагулограмата са нормални. Другите поводи са съмнение за вродена тромбоцитна дисфункция, включително при роднини на вече диагностициран пациент, оценка преди операция с висок риск от кървене и преценка на ефекта от антиагрегантно лечение. Резултатът се тълкува заедно с броя на тромбоцитите, средния им обем и вида им в кръвната натривка, с показателите на съсирването и при нужда с изследване на фон Вилебранд фактора. Като по-достъпни алтернативи или предварителен скрининг се използват импедансната агрегометрия в цяла кръв и апаратите от типа PFA, които измерват времето до запушване на малък отвор; те са по-бързи и изискват по-малко кръв, но са по-груби и не заместват пълния панел на светлопреносната агрегометрия. Подготовката е строга. Пробата се обработва прясна, обикновено в рамките на около два до четири часа след вземането, затова изследването се планира предварително и се насрочва час. Обичайно се изисква период от порядъка на седем до десет дни без аспирин и нестероидни противовъзпалителни средства, защото ефектът им продължава през целия живот на тромбоцита. Много важно: не спирайте самоволно никакво лекарство заради изследване. Кажете на лекаря си какво приемате, включително обезболяващи, добавки и билки, и се съобразявайте единствено с неговите указания — при част от пациентите изследването се прави именно докато приемат лекарството, за да се прецени ефектът му. Една стойност не е диагноза; тя е част от разговора с Вашия лекар.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- NIH MedlinePlus Medical Encyclopedia – Platelet aggregation test
- MSD Manual Professional Edition – Hereditary Intrinsic Platelet Function Disorders
- National Bleeding Disorders Foundation – Inherited Platelet Disorders
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.