Транс мазнините — защо са най-опасни за сърцето
Транс мазнините носят етикета „най-лошата мазнина“ и има защо. Любопитното е, че по LDL сами по себе си не бият наситените. Опасни са, защото удрят от две страни наведнъж: вдигат LDL и в същото време свалят HDL. Какво значат самите числа на LDL и HDL пише на страниците на показателите. Тук е останалото: колко малко количество стига, защо ЕС ги ограничи чак през 2021 г., какво показаха измерванията в София, дали млякото и агнешкото са проблем и как се четат на етикета.
Двойният удар: LDL нагоре, HDL надолу
Всичко тръгва от едно малко, но прецизно проучване. През 1990 г. холандците Менсинк и Катан хранят 34 жени и 25 мъже по три седмици на три различни диети. Менютата са еднакви с една разлика: десет процента от енергията идват или от олеинова киселина, или от нейните транс изомери, или от наситени мазнини.
При транс диетата LDL е с 0,37 mmol/L (14 mg/dL) по-висок, отколкото при олеиновата. Наситените мазнини го вдигат дори повече — с 0,47 mmol/L. Разликата е в HDL, „добрия“ холестерол: при транс диетата той пада с 0,17 mmol/L (7 mg/dL), а при наситените не мръдва. Затова авторите заключават, че транс мазнините са „поне толкова неблагоприятни“ като наситените — вдигат лошото и свалят доброто едновременно.
Едно уточнение. Участниците са млади и здрави, а десет процента от енергията като транс мазнини е много повече, отколкото някой в ЕС яде днес. Числата показват посоката, не какво ще стане с профила ти след една вафла.
По-късно Мозафариан и Кларк обединяват контролираните проучвания: ако 1% от енергията от транс мазнини се замени с наситени, мононенаситени или полиненаситени мазнини, съотношението общ холестерол/HDL пада съответно с 0,31, 0,54 и 0,67, а ApoB/ApoA-I се подобрява в същия ред. НЦОЗА обобщава същото и го нарича дозо-зависимо: колкото повече, толкова по-зле.
Отвъд холестерола: Lp(a), възпаление, съдова стена
Холестеролът е само част от картината. Прегледът на Мозафариан, Аро и Уилет от 2009 г., писан за научното обновяване на СЗО, изброява още ефекти, които се повтарят и в контролираните, и в наблюдателните проучвания: възпалителни маркери (TNF-α, IL-6, CRP) и ендотелна дисфункция — нарушена работа на вътрешния слой на съдовата стена. По съотношението общ холестерол/HDL и по ендотелната функция транс мазнините губят не само от ненаситените, а и от наситените.
За възпалението обаче данните не са еднозначни. НЦОЗА пише, че епидемиологичните проучвания наистина свързват транс мазнините с някои възпалителни маркери, но интервенционните не потвърждават такъв ефект. Възпалението е възможен път, не доказан.
Има и число за Lp(a) — липопротеин, който до голяма степен е генетично зададен. Според Мозафариан и Кларк замяната на 1% от енергията от транс мазнини с наситени, мононенаситени или полиненаситени мазнини сваля Lp(a) съответно с 3,76, 1,39 и 1,11 mg/l. Ефектът е реален, но малък.
Същите автори пресмятат, че тези измерими промени обясняват около 65–80% от очаквания спад на риска при замяна с животински мазнини и около половината при замяна с растителни масла. Останалото идва по пътища, които рутинният липиден профил не улавя.
Колко малко стига: процентите от енергията
Говорим за грамове, не за чинии. Стендер и съавтори обобщават мета-анализа на четири големи проспективни проучвания така: около 5 g транс мазнини на ден, тоест около 2% от енергията, вървят с 23% по-висок риск от коронарна болест.
Мозафариан, Аро и Уилет дават същата зависимост по-подробно. На всеки 2% от енергията от транс мазнини рискът от инфаркт или смърт от коронарна болест е по-висок с 24%, ако те заместват въглехидрати, с 20% спрямо наситени мазнини, с 27% спрямо мононенаситени и с 32% спрямо полиненаситени.
Мета-анализът на де Соуза в BMJ от 2015 г. сравнява хората с най-висок и най-нисък прием: общата смъртност е по-висока с 34%, смъртта от коронарна болест с 28%, самата коронарна болест с 21%. Връзката с исхемичния инсулт и с диабета тип 2 обаче не е статистически значима, а сигурността за коронарните изходи авторите оценяват като умерена.
Затова препоръката на СЗО е под 1% от енергията — при 2000 kcal на ден това прави под 2,2 g. Българската Наредба № 1 от 2018 г. за физиологичните норми за хранене казва същото за всички възрастови групи от шест месеца нагоре, и то с подчертано строга формулировка: „колкото е възможно по-малко“, под 1% от енергията.
Индустриални срещу естествени: проблем ли са млякото и агнешкото
Транс мазнините идват от две места. Индустриалните се образуват при частичното хидрогениране на растителни масла — процесът, който превръща течно масло в твърда мазнина. Частично хидрогенираното масло съдържа средно 25–45% транс мазнини по данни на СЗО, а в някои храни те стигат до 60% от мазнината. Естествените ги правят бактериите в търбуха на преживните животни — говеда, овце, кози — и се намират в месото и млечните им продукти. Там обаче са малко: по НЦОЗА около 3–6% от мастните киселини в млечните продукти и говеждото, малко повече в агнешкото и овнешкото.
Вредни ли са и те? Тук източниците се разминават. СЗО пише, че индустриалните и естествените са „еднакво вредни“, и като лична мярка препоръчва да се ограничат месото и млечните продукти от преживни животни. НЦОЗА също посочва сходен ефект върху липидите при равни количества. От другата страна, де Соуза не намира връзка между преживните транс мазнини и коронарната болест (RR 0,93), докато индустриалните са свързани и със заболяването, и със смъртта от него.
Мозафариан, Аро и Уилет помиряват двете. В експеримент, при еднакви дози, преживните и индустриалните действат сходно. Само че толкова висок прием на преживни транс мазнини почти никой няма, а при реално консумираните количества наблюдателните проучвания не показват вреда.
Защо ЕС ги ограничи чак през 2021 г.
Регламент (ЕС) 2019/649 на Комисията е приет на 24 април 2019 г. и казва едно: в храна за крайния потребител транс мазнините не може да са повече от 2 g на 100 g мазнина. Естествените от животински произход са изключени. Несъответстващите храни можеха да се продават до 1 април 2021 г., така че ограничението реално действа от 2 април 2021 г.
В мотивите стои докладът на Комисията от 2015 г.: транс мазнините увеличават риска от сърдечно заболяване „повече от всяко друго хранително вещество на калория“.
Защо тогава чак 2021 г.? Дания въведе таван от 2% още през 2003 г. Но към 2014 г. по-малко от 50 милиона от 500 милиона европейци бяха защитени от закон. НЦОЗА обяснява и защо България не действа сама: национална забрана би нарушила свободното движение на стоки в ЕС, затова решението трябваше да дойде на европейско ниво.
По данни на СЗО в края на 2023 г. 53 държави имат политики по най-добрата практика, които покриват 3,7 милиарда души — 46% от населението срещу 6% през 2018 г. — и могат да спасяват около 183 000 живота годишно от над 278 000 смъртни случая, свързани с индустриални транс мазнини. Целта за пълно премахване до края на 2023 г. обаче не е постигната. През май 2025 г. девет държави са „валидирани“ за реално премахване, четири от тях в ЕС: Дания, Литва, Полша и Австрия. България не е сред тях.
България: какво показаха измерванията преди забраната
Най-силното местно доказателство е проучването на Стендер, Аструп и Дайерберг. Между май 2012 и септември 2013 г. екипът купува бисквити, кексове и вафли от три големи супермаркета във всяка от 20 европейски столици, включително София.
От 598 продукта с „частично хидрогенирана растителна мазнина“ високо в съставките 312 имат над 2% от мазнината като индустриални транс мазнини, средно 19%. Продукти с много високо съдържание са намерени в девет предимно източноевропейски държави; в седем — Австрия, Дания, Франция, Германия, Норвегия, Швеция и Великобритания — няма нито един. България е изрично назована заедно с Полша и Румъния като страна без видима промяна между 2006 и 2013 г., а продуктите са предимно от местни производители. В магазините за балкански храни в западноевропейски градове продуктите са с транс мазнини средно 23% от мазнината — всички внесени от Балканите.
Това е картината отпреди тавана в ЕС, не днешната. От април 2021 г. такова съдържание е над законния таван.
За децата България е дори по-строга от ЕС. По Наредба № 2 от 2021 г. на МЗХГ в детските заведения, училищните столове и училищните търговски обекти се предлагат само краве масло, слънчогледово, рапично и царевично масло и зехтин. Забранени са храни с хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини, както и растителни мазнини без посочен вид на преработката на етикета. Контролът е на БАБХ. Още Наредба № 37 от 2009 г. забранява пърженето с хидрогенирани мазнини в училищните кухни.
Етикетът: „частично“ срещу „напълно“ хидрогенирано
В ЕС, за разлика от САЩ, количеството транс мазнини не е задължително в таблицата с хранителна стойност — там задължително стоят наситените. Единственото място, където можеш да ги проследиш, е списъкът със съставки.
Регламент (ЕС) № 1169/2011 изисква при „хидрогенирано масло“ или „хидрогенирана мазнина“ да е написано и дали е „напълно“ или „частично“ хидрогенирано. Разликата е важна. Транс мазнините се образуват при частичното хидрогениране. При напълно хидрогенираното ги няма — мазнината е наситена, основно стеаринова киселина. Не е „здравословна“, но не е транс.
Има и уловка. Стендер описва, че част от производителите наричат „частично хидрогенирана“ смес от течно масло и напълно хидрогенирана мазнина, в която при анализ транс мазнини няма. Така че надписът е сигнал, не присъда. Преди тавана законът изискваше само съставката да е посочена, без количество.
Добрата новина са маргарините. По НЦОЗА новото поколение маргарини е емулсия от вода и растителни масла, преработени чрез фракциониране и интерестерификация. При тях частично хидрогениране няма и транс мазнини не се образуват. А пърженето? При високи температури транс мазнините се увеличават умерено, но според СЗО остават ниски — до 2–3%, срещу 25–45% в частично хидрогенираните масла.
Какво се вижда в изследванията и какво не
Транс мастните киселини могат да се измерят директно в кръвта — с газова хроматография и масспектрометрия. Американският CDC го прави за наблюдение на населението: между 1999–2000 и 2009–2010 г. сумата на четирите основни транс мастни киселини в плазмата пада с 54%, от 81,4 на 37,8 µmol/L. Но това е изследователски метод. На лабораторната бланка такъв показател няма.
В рутинния профил ефектът се вижда само косвено: по-висок LDL и non-HDL, по-нисък HDL, по-високо съотношение общ холестерол/HDL, а при разширени изследвания — по-неблагоприятно ApoB/ApoA-I. Какво означават тези показатели и какви са границите им е описано на страниците им.
Капанът е при разчитането. По самия LDL транс мазнините не се различават от наситените — при Менсинк и Катан наситените го вдигат дори повече. Подписът на транс мазнините е друг: LDL нагоре едновременно с HDL надолу.
Lp(a) не е показател, по който да следиш приема. Ефектът е няколко mg/l на 1% от енергията — малко спрямо генетично определеното ниво.
И за темпото: при Менсинк и Катан всяка диета трае три седмици, а разликите в LDL и HDL вече са ясни в края на всеки период.
С какво да ги замениш и какво да занесеш на лекаря
Не е все едно с какво ги заменяш. Мозафариан и Кларк пресмятат случай, в който 7,5% от енергията идва от частично хидрогенирано масло с 20% транс мазнини. Замениш ли го с краве масло, рискът от коронарна болест пада с 2,7%. Замениш ли го с рапично масло — с 9,9%. Кохортните данни сочат същата посока: 2% от енергията от транс мазнини, заменени с наситени, мононенаситени или полиненаситени мазнини, свалят риска съответно с 17%, 21% и 24%.
Затова СЗО подрежда замяната: първо масла, богати на полиненаситени мазнини — шафраново, царевично, слънчогледово, соево, мазна риба, орехи и семена; след това богатите на мононенаситени — рапично, маслиново, фъстъчено, от ядки и авокадо. Като лични мерки СЗО препоръчва да избягваш частично хидрогенираните масла в пържени и печени храни, когато са обявени на етикета, и да намалиш месото и млечните продукти от преживни животни.
За лекаря занеси пълен липиден профил с HDL, не само общ холестерол, а при нужда и non-HDL и ApoB. Кажи му и колко често ядеш пакетирани сладки и вафли, продукти с внос извън ЕС, пържена улична храна и хлебни изделия с маргарин.
Свързани показатели
Още по темата
Източници
- СЗО — Trans fat, информационен лист (24 януари 2024)
- СЗО — 5-year milestone report on global trans fat elimination: progress up to 2023 (24 юни 2024)
- СЗО — WHO recognizes four countries with life-saving trans fat elimination policies (19 май 2025)
- de Souza и съавт., BMJ 2015 — Intake of saturated and trans unsaturated fatty acids and risk of all cause mortality, cardiovascular disease, and type 2 diabetes
- Mozaffarian, Aro, Willett, Eur J Clin Nutr 2009 — Health effects of trans-fatty acids: experimental and observational evidence (WHO Scientific Update)
- Mozaffarian, Clarke, Eur J Clin Nutr 2009 — Quantitative effects on cardiovascular risk factors and CHD risk of replacing partially hydrogenated vegetable oils with other fats and oils
- Mensink, Katan, NEJM 1990 — Effect of dietary trans fatty acids on HDL and LDL cholesterol levels in healthy subjects (резюме, EPA HERO)
- Stender, Astrup, Dyerberg, BMJ Open 2014 — Tracing artificial trans fat in popular foods in Europe: a market basket investigation
- Регламент (ЕС) 2019/649 на Комисията относно транс мазнините, различни от естествено срещащите се в мазнини от животински произход (EUR-Lex)
- Наредба № 2 от 20 януари 2021 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните в детските заведения и училищните столове (ДВ бр. 8/2021, копие във FAOLEX)
- Наредба № 1 от 22 януари 2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението (МЗ)
- НЦОЗА (доц. В. Дулева) — Здравен риск при консумиране на храни, съдържащи транс-мастни киселини
- Vesper и съавт., Am J Clin Nutr 2017 — Plasma trans-fatty acid concentrations in fasting adults declined from NHANES 1999–2000 to 2009–2010 (CDC Stacks)