Висок общ холестерол — какво означава резултатът и какво следва
Един подчертан ред на бланката плаши, но общият холестерол е сборно число и сам по себе си казва малко. Смисъл получава чак когато го погледнеш заедно с още два реда от същото изследване. А понякога причината изобщо не е в мазнините — стои в щитовидната жлеза, в кръвната захар или в кутийка лекарство, което пиеш отдавна. Тук е кое да провериш, кои стойности сменят посоката на разговора и кога има смисъл да се мери пак.
Едно число, събрано от три различни неща
Общият холестерол не е един вид мазнина, а сбор от няколко. В него влиза LDL — частиците, които оставят холестерол по стените на артериите. Влиза и HDL, който върши обратната работа: прибира холестерола от стените и го носи към черния дроб, където той се разгражда и се извежда. Влизат и други частици, например VLDL.
Затова сборът мълчи точно за най-важното — как е разпределен. Ето сметка, която можеш да направиш върху собствената си бланка. Извади HDL от общия холестерол и остава non-HDL. Общ холестерол 6.2 при HDL 2.0 дава non-HDL 4.2. Същите 6.2 при HDL 0.9 дават 5.3. Едно и също подчертано число, две различни картини. Примерът е измислен, за да се види аритметиката.
Британските указания NICE казват същото по друг начин: общият холестерол и HDL се измерват заедно, защото само тогава оценката на сърдечно-съдовия риск е точна. Американската кардиологична асоциация пък разглежда поотделно HDL, LDL и триглицеридите и изобщо не дава прицелна стойност за общия холестерол.
А причините за висок LDL, които същият източник изброява, са познати: наследственост, включително фамилна хиперхолестеролемия; много наситени мазнини в храната; малко движение; наднормено тегло; тютюнев дим, включително чуждият.
Кое се нарича „желателна“ стойност — и защо указанията вече не гонят общия холестерол
Ориентирите на NHS за здрав възрастен изглеждат така: общ холестерол под 5 mmol/L, HDL над 1.0 при мъжете и над 1.2 при жените, non-HDL под 4. Още на същата страница обаче стои уговорка — при прекарано заболяване, при някои лекарства и скоро след раждане стойностите може да са по-ниски или по-високи. Таблицата описва спокоен период при здрав човек, не всеки, който я чете.
Затова числото 5 не е твоя лична цел. Каква е тя, зависи от възрастта, от заболяванията и от общия риск, а рискът се смята с целия човек — възраст, кръвно налягане, придружаващи болести.
У нас това е записано в наредбата за профилактичните прегледи: оценката по системата SCORE стъпва на пол, тютюнопушене, възраст, общ холестерол и систолно налягане, а резултатът се степенува като нисък под 1%, умерен от 1 до 5%, висок от 5 до 10% и много висок над 10%. Общият холестерол е съставка на сметката, а не присъда.
Самите указания отдавна гонят друго. Българският превод на европейските препоръки за дислипидемии задава прицелни стойности за LDL, не за общия холестерол. NICE пък мери успеха на профилактиката като спад на non-HDL с над 40%.
Първите три реда, които да погледнеш на собствената си бланка
HDL. Първият ред, който търсиш. Ориентирът на NHS е над 1.0 mmol/L при мъжете и над 1.2 при жените. Понеже HDL влиза в сбора, висок общ холестерол при висок HDL е съвсем различна ситуация от същия общ холестерол при нисък HDL.
Non-HDL. Вторият. Смята се наум — общият минус HDL — и точно това е числото, което указанията следят. Изненадата за повечето хора е, че non-HDL не е отделно изследване, което трябва да си поръчаш. NICE определя пълния липиден профил като общ холестерол, HDL и триглицериди, а от тях се пресмятат non-HDL и LDL. Тоест числото вече е в бланката ти, дори когато не е отпечатано.
Триглицеридите. Третият. Американската кардиологична асоциация приема за нормално под 150 mg/dL, около 1.7 mmol/L, и уточнява, че те не са първична лечебна цел, а се гледат заедно с останалите рискови фактори. Ако са високи, част от високия общ холестерол идва от богати на триглицериди частици, а не от LDL — това е отделна тема.
И едно техническо, но полезно нещо: при триглицериди над 4.5 или над 9 mmol/L, според формулата на конкретната лаборатория, полето LDL може да остане празно. Тогава non-HDL е числото, с което се работи.
Колко високо е „твърде високо“: числата, при които посоката се сменя
Има стойности, при които разговорът вече не е за начина на живот, а за търсене на причина.
Първата граница е общ холестерол над 9.0 mmol/L или non-HDL над 7.5. При тях NICE иска специализирана оценка дори когато в рода няма ранна сърдечна болест.
Втората е по-ниска и се отнася до фамилната хиперхолестеролемия — наследствено нарушение, при което холестеролът е висок от раждането. Съмнение възниква при възрастен с общ холестерол над 7.5 mmol/L или при лична или роднинска история за коронарна болест преди 60-годишна възраст у родител, брат, сестра или дете. Най-висок е рискът при хората под 30 години с общ холестерол над 7.5 и при хората на 30 и повече години с над 9.0.
Три уточнения, които спестяват грешки. Липсата на видими белези, например сухожилни ксантоми, не изключва диагнозата. Преди изобщо да се обсъжда наследствена причина, се изключват придобитите. И самите указания предупреждават, че преценката се прави по цялата картина — находка, пълен липиден профил и родословие, — а не само по гранично число.
За мащаб: най-тежката, хомозиготна форма се обсъжда при LDL над 13 mmol/L при възрастни и над 11 при деца. Този край е много далеч от обичайния резултат.
Причините, които се търсят, преди да се лекува числото
Преди холестеролът да се лекува като самостоятелен проблем, се проверява дали не е следствие от друго. NICE изброява честите вторични причини: прекомерен алкохол, неконтролиран диабет, хипотиреоидизъм, чернодробно заболяване, нефротичен синдром. Референтният наръчник StatPearls добавя запушване на жлъчните пътища, хронична бъбречна недостатъчност, анорексия, затлъстяване и метаболитен синдром.
За ТСХ — показателя за щитовидната жлеза — двата бряга на Атлантика не се разбират съвсем. Британското указание е тясно: проверява се само при човек със симптоми на щитовидно нарушение. StatPearls препоръчва ТСХ рутинно преди започване на статин. А ендокринологичният наръчник Endotext е най-категоричен и нарича рутинна клинична практика да се провери щитовидната жлеза при силно повишен LDL, за да се изключи хипотиреоидизъм. Разминаването е реално и си струва да го знаеш, когато питаш.
Основанието на американските източници: при изявен хипотиреоидизъм холестеролът наистина се вдига — в проучване с 295 души 56% са с повишен LDL, а още 34% — с повишени LDL и триглицериди. Лечението с левотироксин сваля общия холестерол с около 1.5 mmol/L. Спад, съизмерим с лекарство за холестерол, но получен чрез лечение на друга болест.
При субклиничния хипотиреоидизъм картината е по-бледа. Над ТСХ 10 разликата е около 0.33 mmol/L; между 4.5 и 10 данните са непоследователни и американските ендокринни дружества не препоръчват хормон заради липидите. И една бележка: по време на бременност холестерол не се изследва рутинно.
Лекарства, които вдигат холестерола — и защо това не е повод да ги спреш сам
Цял списък лекарства вдига мазнините в кръвта и това понякога обяснява резултат, който иначе изглежда необясним.
Тиазидните диуретици във висока доза качват LDL с 5–10% и триглицеридите с 5–15%. Кортикостероидите го правят в променлива степен. Ретиноидите вдигат LDL с около 15%, а триглицеридите — с 35 до 100%. Анаболните стероиди качват LDL с около 20% и свалят HDL с 20 до 70%. От лекарствата срещу ХИВ протеазните инхибитори вдигат LDL с 15–30%. Циклоспоринът и такролимусът, които се дават след трансплантация, могат да качат LDL до 50%.
Интересното е, че психиатричните лекарства удрят други редове. Антипсихотиците от първо поколение вдигат триглицеридите с около 22% и свалят HDL с 20%, без да пипат LDL; тези от второ поколение качват триглицеридите с 20 до 50%. Бета-блокерите също вдигат триглицеридите и свалят HDL, а LDL оставят на мира.
Едно обаче тежи повече от всички проценти дотук: нищо от изброените не се спира и не се променя самостоятелно. Лекарството се пие, защото друго състояние го налага, и цената на спирането обикновено е много по-висока от няколко десети на бланката. Тези проценти вършат само едно — карат те да занесеш пълния списък на приеманите лекарства и добавки на лекуващия лекар и резултатът да се разчете с него наум.
Кога се мери пак и какво реално се вижда при повторното изследване
Кога се мери пак зависи от това какво се е променило междувременно.
След започване или промяна на лекарство за холестерол пълният липиден профил и чернодробните ензими се проверяват 2 до 3 месеца по-късно. Срокът е нарочно разтегнат от предишния „на третия месец“, за да пасва на реалната практика.
За обикновено проследяване NICE предлага годишен профил при хора с вече прекарано сърдечно-съдово събитие и го оставя на преценка при останалите.
Тук идва честният отговор на въпроса, който всички задават — след колко време се мери, ако си променил само храненето и движението. Указанията предлагат рискът да се оцени наново, след като човек е опитал такава промяна, но не задават срок. Двата-три месеца важат за лечение, не за диета, и не бива да се приписват на нея.
Профилактично у нас общият холестерол и HDL влизат в прегледа при мъже над 40 и жени над 50 веднъж на пет години, а вече направено през последната година изследване не се повтаря. Другаде сметките са различни: американските източници дават пет години между 20 и 65 години, но една до две години за мъжете 45–65 и жените 55–65 и ежегодно над 65. Различните системи броят различно и това е нормално.
И принципът, който важи винаги: едно високо число не е трайно високо число. За фамилната хиперхолестеролемия например се искат две измервания именно защото има биологична и лабораторна вариабилност.
Какво да занесеш на лекаря, кои три въпроса да зададеш — и къде свършва тази статия
Разговорът върви по-бързо, ако носиш картина, а не един ред. Вземи предишните липидни изследвания, за да има с какво да се сравни. Вземи списък на всичко, което пиеш, включително добавките. Помисли предварително дали в рода има инфаркт, инсулт или сърдечна интервенция преди 60-годишна възраст у родител, брат, сестра или дете. И кажи за известни проблеми с щитовидната жлеза, бъбреците, черния дроб и кръвната захар.
Три въпроса, които си струват:
— Каква е моята стойност и каква трябва да бъде именно за мен? Целта е лична, а не таблична.
— Изключени ли са вторичните причини — щитовидна жлеза, бъбреци, черен дроб, кръвна захар, алкохол, лекарства?
— Кога да се изследвам пак и има ли смисъл да се следи non-HDL вместо общия холестерол?
Как се сваля холестеролът — наситени мазнини, фибри, тегло, движение, какво работи и какво не — е разгърнато в отделната статия за понижаване на холестерола по естествен път. Върви натам, когато вече знаеш какво показва бланката ти.
Едно последно, което лесно се пропуска: промяната в начина на живот се смята за част от лечението, а не за негова замяна. Дори когато свърши работа, тя не отменя останалите въпроси, а ги допълва.
Свързани показатели
Още по темата
Източници
- NHS — High cholesterol: Cholesterol levels
- NICE NG238 — Cardiovascular disease: risk assessment and reduction, including lipid modification (Recommendations)
- NICE CG71 — Familial hypercholesterolaemia: identification and management (Recommendations)
- MedlinePlus (NIH/NHLBI) — Cholesterol Levels: What You Need to Know
- American Heart Association — What Your Cholesterol Levels Mean
- American Heart Association — HDL (Good), LDL (Bad) Cholesterol and Triglycerides
- Endotext (NCBI Bookshelf) — The Effect of Endocrine Disorders on Lipids and Lipoproteins
- Endotext (NCBI Bookshelf) — Medication Induced Changes in Lipids and Lipoproteins
- StatPearls (NCBI Bookshelf) — Hyperlipidemia
- MedlinePlus — Cholesterol: what to ask your doctor
- Дружество на кардиолозите в България — Препоръки на ESC/EAS 2019 за поведение при дислипидемии (български превод)
- Наредба № 8 от 3.11.2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (пълен текст, Приложение № 2)