Алвеоло-артериална кислородна разлика (A-a градиент)

Изчислена стойност от кръвно-газовия анализ, която показва дали ниският кислород в кръвта се дължи на проблем в белите дробове, или на причина извън тях.

Какво представлява?

Алвеоло-артериалният кислороден градиент (AaDO2, наричан още A-a градиент) не се измерва пряко, а се изчислява. Той показва каква част от кислорода „се губи“ по пътя от въздушните мехурчета в белия дроб (алвеолите) до кръвта в артериите. Стойността се получава автоматично от апарата за кръвно-газов анализ – сравнява се очакваното ниво на кислород в алвеолите (изчислено от вдишвания кислород, атмосферното налягане и нивото на въглероден диоксид в кръвта) с реално измереното ниво в артериалната кръв (pO2). По този начин градиентът помага да се разграничи дали ниският кислород в кръвта се дължи на проблем в самите бели дробове или в кръвоносните им съдове, или на причина извън тях – например твърде плитко или бавно дишане.

Референтни стойности

Няма единна „нормална“ стойност за всички – очакваната горна граница на градиента расте с възрастта. Едно от цитираните в медицинската литература (StatPearls) ориентировъчни правила изчислява горната граница на стаен въздух (в mmHg) като сборът от възрастта в години и 10, разделен на 4 – така при по-млад човек нормалният градиент е по-малък, отколкото при възрастен пациент. Стойността зависи силно и от процента вдишван кислород (FiO2): формулата и очакваната горна граница важат най-точно на стаен въздух, а при подаване на допълнителен кислород (например при пациент на кислородна терапия) очакваният градиент естествено е по-широк и се тълкува различно. Част от кръвно-газовите анализатори отчитат резултата в килопаскали (kPa) вместо в mmHg (приблизително 1 kPa ≈ 7.5 mmHg) – затова стойността Ви винаги трябва да се сверява с единицата, възрастта и референтния диапазон, посочени от Вашата лаборатория/апарат.

Кога и към кого да се обърна?

AaDO2 се изчислява автоматично при кръвно-газов анализ, който най-често се прави в спешно отделение или интензивно отделение при остра задух или ниска кислородна сатурация – затова пациентът рядко го „назначава“ сам, а по-скоро го среща в резултатите или епикризата след престой в болница. Тълкува се винаги заедно с директно измерените парциално налягане на кислорода (pO2) и въглеродния диоксид (pCO2), кислородната сатурация (SO2) и клиничната картина, включително допълнителния кислород, подаван по време на изследването. Отклонение в стойността не е самостоятелна диагноза – за изясняване на причината обикновено е нужен преглед и допълнителни изследвания при пулмолог или лекуващия лекар от спешното/интензивното отделение.

Свързани показатели