Генетичен тест за хистаминова непоносимост (AOC1 и HNMT)
Генетично изследване на двата гена от обмяната на хистамина, чиято диагностична стойност при съмнение за непоносимост остава недоказана
Какво представлява?
Организмът разгражда хистамина по два основни пътя и всеки от тях се управлява от отделен ген. Генът AOC1 (среща се и като DAO или ABP1) носи инструкциите за ензима, който работи в лигавицата на тънките черва и обезврежда хистамина, постъпил с храната, преди той да премине в кръвообращението. Генът HNMT отговаря за другия ензим – вътреклетъчния, който разгражда хистамина вътре в клетките и е особено важен в дихателните пътища, в кожата и в мозъка, но не участва в обработката на хистамина от храната в червата. Генетичният тест не измерва количество или активност – той разчита ДНК-то и проверява дали на определени места в тези два гена носите по-честия вариант или по-рядка буквена разлика, за която в проучвания се съобщава по-ниска ензимна активност. Резултатът се изписва като генотип за всяка изследвана позиция и не се променя през живота. Идеята зад теста е привлекателна с простотата си, но пътят от една буква в гена до реалните оплаквания е много по-дълъг и по-несигурен, отколкото изглежда на бланката – и точно това е най-важното, което трябва да знаете за този резултат.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон (генотип) |
|---|---|
| Без изследвания вариант (див тип) | две копия на честия алел за съответната позиция Обикновено се описва като „нормален“ резултат |
| Хетерозиготен носител | едно копие на варианта и едно на честия алел Чест резултат – среща се и при напълно здрави хора |
| Хомозиготен носител | две копия на варианта Също чест резултат – не е диагноза и не доказва непоносимост |
Тук няма числови референтни граници и няма „висока“ или „ниска“ стойност – това е генотипиране, а не измерване, и възможните резултати за всяка изследвана позиция са само три. Бланките изглеждат различно, защото различните лаборатории включват различен набор от позиции: сред най-често изследваните при AOC1 са rs10156191 (аминокиселинната замяна Thr16Met) и rs1049793 (His645Asp), а при HNMT – rs11558538 (Thr105Ile). Ключовото за тълкуването е колко чести са тези варианти. По данни от публичната база dbSNP на NCBI по-рядкият алел на rs10156191 се среща при около 26 до 31 на сто от изследваните хромозоми в световните популации, при rs1049793 – при около 33 до 45 на сто, а при HNMT rs11558538 – при около 6 до 11 на сто, с ясни разлики между отделните популации. Това означава, че носителството не е рядка находка, а нещо, което милиони напълно здрави хора също имат. В базата ClinVar вариантът HNMT Thr105Ile е класифициран като доброкачествен (benign), а за най-често изследваните варианти на AOC1 изобщо няма вписана клинична значимост. Резултатът не се влияе от храненето, от лечението, от бременност или от възпаление и не се повтаря – веднъж определен, остава валиден. Как точно е формулиран изводът и кои позиции са изследвани, сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.
Какво означава намерен вариант в AOC1 или HNMT?
Логиката зад теста е следната: при определени варианти в AOC1 ензимът в чревната лигавица работи малко по-бавно, следователно хистаминът от храната се обезврежда по-трудно, следователно оплакванията след отлежали сирена, ферментирали продукти, червено вино или колбаси имат обяснение. Веригата е биологично смислена и точно затова тези позиции се изследват от години. При проверка обаче тя не издържа като диагностичен инструмент. Първо, вариантите са прекалено чести: по данни на dbSNP голяма част от населението на света носи поне един от тях, включително хора, които ядат каквото пожелаят без никакви оплаквания. Находка, която се среща у всеки трети или четвърти човек, не може сама по себе си да обясни защо точно на Вас Ви става зле. Второ, връзката между генотипа и това, което ензимът реално прави в червото, е непостоянна – измерената активност при носители и неносители се припокрива в широки граници, а изследванията, които търсят пряка връзка между генотипа и симптомите, са малко, върху малки групи и с противоречиви резултати. Трето, при HNMT положението е още по-косвено: този ензим работи вътре в клетките и не участва в разграждането на хистамина от храната, така че вариант в него трудно може да обясни оплаквания след хранене. Оттук идва и най-същественото. Нито едно професионално дружество не препоръчва генетичен тест за поставяне на диагнозата „хистаминова непоносимост“. Немскоезичната S1 насока на алергологичните дружества (DGAKI, GPA, AeDA, SGAI, ÖGAI), която е най-подробният документ по темата, изгражда целия диагностичен път от клинични стъпки – изключване на другите възможни причини, дневник на храненето, диета с ниско съдържание на хистамин и контролирано връщане на храните – и не включва генетично изследване в него. В същия документ изрично се посочва, че утвърдена процедура за доказване на непоносимост към приет с храната хистамин изобщо не е описана. Практическият извод е кратък: намереният вариант не доказва непоносимост, не определя каква диета да спазвате и не показва кои храни да изключите. Той не е „мутация“ в смисъла на заболяване и не изисква лечение. Ако имате реални оплаквания, те не стават по-малко реални от този резултат – но отговорът за тях се търси другаде, а не в бланката с генотипа.
Какво означава резултат без намерени варианти?
Резултат, при който на изследваните позиции носите честия („див“) вариант и в двата гена, обикновено се описва като нормален. Той също не решава въпроса. Тъй като самата връзка между тези полиморфизми и оплакванията е слаба, нормалният генотип не изключва нищо. Активността на ензима в червата се влияе много повече от състоянието на лигавицата – възпалителни чревни заболявания, целиакия, състояние след чревна инфекция – както и от алкохола и от редица лекарства, отколкото от изследваните букви в гена. Освен това лабораториите изследват само няколко избрани позиции, а не целия ген, така че „чист“ резултат означава единствено, че точно тези позиции са в честия си вариант. Най-важното е друго: ако след определени храни имате зачервяване, главоболие, запушен нос, сърбеж, подуване на корема или диария, тези оплаквания остават напълно реални и заслужават сериозно търсене на причината. Нормалният генетичен резултат не ги обявява за въображаеми – той просто показва, че отговорът не се намира в този тест.
Кога и към кого да се обърна?
Повечето хора получават този резултат, без да са го търсили целенасочено – той върви в готови пакети „хистаминова непоносимост“, предлагани от частни лаборатории, често заедно с изследване на активността на ензима в серум. Затова е полезно да се знае предварително, че генетичната част от такъв пакет е най-слабо обоснованият елемент в него и рядко променя нещо в подхода. Тълкуването е работа на алерголог, а при преобладаващо стомашно-чревни оплаквания – на гастроентеролог; клиничен генетик помага, когато трябва да се обясни какво точно означава дадена находка в ДНК. Преди да се стигне до предположението за непоносимост към хистамин, обичайно се изключват по-честите и по-добре дефинирани причини: истинска алергия към храна, която се доказва със специфични IgE антитела и кожни проби; мастоцитоза и синдромите с активиране на мастоцитите, при които основното изследване е триптазата в серум; целиакия; непоносимост към лактоза или фруктоза. Разграничаването е съществено, защото при истинската алергия и при мастоцитозата рисковете и подходът са напълно различни. Приетият днес път към диагнозата е клиничен: дневник на храненето и оплакванията, след това диета с ниско съдържание на хистамин за около 10–14 дни и накрая постепенно и наблюдавано връщане на храните, за да се види кои реално предизвикват симптоми. Подобряването при диетата и връщането на оплакванията при повторното въвеждане носят несравнимо повече информация от генотипа. Строгите ограничителни диети не са безобидни и не бива да се провеждат безсрочно без наблюдение – затова е добре целият процес да върви с лекар или с диетолог. Един генетичен вариант, особено толкова чест, не е диагноза и не бива сам по себе си да води до трайна промяна в храненето Ви.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- NCBI Gene – AOC1 (amine oxidase copper containing 1)
- NCBI Gene – HNMT (histamine N-methyltransferase)
- AWMF S1-Leitlinie 061-030 (DGAKI, GPA, AeDA, SGAI, ÖGAI) – Vorgehen bei Verdacht auf Unverträglichkeit gegenüber oral aufgenommenem Histamin
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.