Диаминооксидаза (DAO) и хистамин
Ензимът, който разгражда хистамина от храната, и самият хистамин в кръвта
Какво представлява?
Диаминооксидазата (DAO) е ензим, който се произвежда главно от лигавицата на тънките черва и разгражда хистамина, постъпил с храната, още преди той да премине в кръвообращението. Хистаминът е естествено вещество в организма, което участва в алергичните реакции, в отделянето на стомашна киселина и в работата на нервната система, но се съдържа и в редица храни – отлежали сирена, ферментирали продукти, червено вино, консервирана риба, колбаси. Понятието „хистаминова непоносимост“ описва предполагаемо състояние, при което способността на организма да разгражда хистамина не е достатъчна спрямо приетото количество, и се появяват оплаквания като зачервяване, главоболие, запушен нос, сърбеж, подуване на корема или диария след такива храни. Активността на DAO в серум и нивото на хистамин в кръв (по-рядко в урина) се изследват именно при такова съмнение, но е важно да се знае още в началото, че самостоятелно тези две стойности нито потвърждават, нито изключват диагнозата.
Референтни стойности
| Група | Референтен диапазон (U/mL (DAO) и ng/mL (хистамин)) |
|---|---|
| Диаминооксидаза (DAO) в серум – възрастни | референтна стойност, специфична за лабораторията и метода |
| Хистамин в кръв или плазма – възрастни | референтна стойност, специфична за лабораторията и метода |
За тези два показателя няма общоприети универсални граници. Активността на DAO се измерва с различни китове и методи, а производителите обикновено не дават класически референтен диапазон, а ориентировъчни зони за „вероятност за хистаминова непоносимост“ – стойности над около 10 U/mL се тълкуват като малко вероятна непоносимост, между 3 и 10 U/mL – като възможна, а под 3 U/mL – като вероятна. Тези прагове идват от производителите на тестовете, а не от професионална организация, и в проучвания стойностите на здрави хора и на хора с оплаквания се припокриват в широки граници. При хистамина разликите между лабораториите са още по-големи – резултатът се отчита в ng/mL, µg/L или nmol/L и стойностите не са пряко сравними. Освен това хистаминът е изключително нестабилен: пробата се взема в предварително охладена епруветка, съхранява се на лед и плазмата се отделя в рамките на минути, защото при престой на стайна температура клетките в самата епруветка освобождават допълнително хистамин и резултатът излиза фалшиво висок. Затова винаги сверявайте стойността и мерните единици с бланката на Вашата лаборатория, а не с числа от други източници.
Висок хистамин или висок DAO – какво може да означава?
Повишеният хистамин в кръвта се среща най-често в първите минути до около час след остра алергична реакция или анафилаксия, когато мастоцитите и базофилите освобождават наведнъж голямо количество от него. Извън този тесен времеви прозорец стойността бързо се нормализира, защото хистаминът се разгражда за минути. По-трайно повишени нива могат да се наблюдават при мастоцитоза и при състояния с активиране на мастоцитите, както и при някои кръвни заболявания с висок брой базофили. За тези състояния обаче по-надеждни са триптазата в серум и метилхистаминът в урина, а не самият хистамин в кръвта. Много често високият хистамин е артефакт от вземането и обработката на пробата, а не отражение на състоянието Ви. Трудна венепункция, продължително стягане с турникет, престой на пробата на стайна температура, хемолиза или забавено центрофугиране освобождават хистамин от клетките още в епруветката. Ако резултатът е висок, но в момента на вземането не сте имали оплаквания, разумната първа стъпка е повторно изследване при стриктно спазени условия, а не търсене на диагноза зад числото. Високата активност на DAO обикновено не е повод за тревога и по-скоро прави хистаминовата непоносимост малко вероятна. Най-честата причина за силно завишени стойности е бременността – плацентата произвежда големи количества от ензима и нивата се повишават многократно, което е нормално явление. Повишение може да се отчете и когато ензимът се освобождава от чревната лигавица, например след прилагане на хепарин. Нито високият хистамин, нито високият DAO са диагноза сами по себе си. И двете стойности се тълкуват заедно с оплакванията Ви, с момента на вземане на пробата и с останалите изследвания.
Нисък DAO – какво може да означава?
Ниската активност на DAO се тълкува като намален капацитет за разграждане на хистамина от храната и е основанието, върху което стои цялата концепция за хистаминова непоносимост. Като възможни причини се обсъждат наследствени варианти в гена за ензима, увреждане на тънкочревната лигавица – възпалителни чревни заболявания, целиакия, състояние след чревна инфекция или след химиотерапия – както и приемът на алкохол и на някои лекарства, които потискат активността на ензима. Тук обаче идва важното уточнение. Връзката между ниския DAO в серум и реалните оплаквания е слаба. Ензимът работи в стената на червото, а не в кръвта, и това, което се измерва в серума, отразява само косвено случващото се там. В проучванията стойностите на здрави хора и на хора с оплаквания се припокриват съществено: при праг от 10 U/mL тестът различава сравнително добре хората със силно клинично съмнение за непоносимост от напълно здравите, но много слабо ги отличава от останалите пациенти със сходни оплаквания – а именно това е реалният въпрос в лекарския кабинет. Затова насоките на алергологичните професионални дружества не приемат серумната DAO активност за самостоятелен диагностичен тест. Нисък резултат не доказва хистаминова непоносимост, а нормален резултат не я изключва. Ниският хистамин в кръвта няма самостоятелно клинично значение. Извън острата алергична реакция стойността при повечето хора така или иначе е ниска – това е очакваната находка, а не дефицит, който трябва да се коригира. Ниският DAO има смисъл само като едно от парчетата на общата картина. Ако оплакванията Ви наистина следват прием на богати на хистамин храни, полезната следваща стъпка е дневник на храненето и пробна диета с ниско съдържание на хистамин под наблюдение, а не тълкуване на числото само по себе си.
Кога и към кого да се обърна?
Тези изследвания най-често се назначават от алерголог, а при преобладаващо стомашно-чревни оплаквания – от гастроентеролог. Преди да се стигне до тях обикновено се изключват по-честите и по-добре дефинирани причини: истинска алергия към храна, която се доказва със специфични IgE антитела и кожни проби; целиакия; непоносимост към лактоза или фруктоза; както и мастоцитоза и синдромите с активиране на мастоцитите, при които основното изследване е триптазата в серум. Разграничаването е съществено, защото при истинската алергия и при мастоцитозата подходът и рисковете са напълно различни. Приетият днес подход към хистаминовата непоносимост е предимно клиничен: дневник на храненето и оплакванията, след това диета с ниско съдържание на хистамин за около 10–14 дни и накрая постепенно връщане на храните, за да се види кои реално предизвикват симптоми. Подобряването при диетата и връщането на оплакванията при повторното въвеждане носят повече информация от която и да е лабораторна стойност. Строгите ограничителни диети не са безобидни и не бива да се провеждат безсрочно без наблюдение – затова е добре целият процес да върви с лекар или с диетолог. Една стойност на DAO или на хистамин не е диагноза и не бива сама по себе си да води до трайна промяна в храненето Ви.
Свързани показатели
Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!
Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.
Качи изследванеИзточници
- AWMF S1-Leitlinie 061-030 (DGAKI, GPA, AeDA, SGAI, ÖGAI) – Vorgehen bei Verdacht auf Unverträglichkeit gegenüber oral aufgenommenem Histamin
- Nutrients (2023) – Evaluation of Serum Diamine Oxidase as a Diagnostic Test for Histamine Intolerance
- ARUP Laboratories Test Directory – Histamine, Plasma
Как подбираме съдържанието и източниците: Методология.