Антитела срещу аквапорин-4 (AQP4) и MOG

Двата антитяло-маркера, които отграничават оптичния невромиелит и MOG-асоциираното заболяване от множествената склероза

Какво представлява?

Аквапорин-4 (AQP4) е белтък-воден канал по повърхността на астроцитите – опорните клетки на главния и гръбначния мозък, а миелин-олигодендроцитният гликопротеин (MOG) е белтък по външната обвивка на миелина, който изолира нервните влакна. При част от хората имунната система произвежда антитела срещу единия от тези два белтъка и така уврежда зрителния нерв, гръбначния мозък или мозъчния ствол. Изследването търси тези антитела в кръвта, за да се отграничат две отделни заболявания – оптичен невромиелит (NMOSD, познат и като болест на Девик) при положителни AQP4 антитела и MOG-асоциираното заболяване (MOGAD) при положителни MOG антитела – от множествената склероза, която се лекува по съвсем различен начин. Двете антитела почти никога не се откриват едновременно, но се назначават заедно, защото в началото трите заболявания могат да изглеждат много подобно.

Референтни стойности

При AQP4 и MOG антителата няма числова норма – резултатът е качествен и се отчита като „отрицателен“ (антитела не се откриват) или „положителен“ (откриват се). Затова положителният резултат не е „стойност извън нормата“, а находка, която сама по себе си изисква тълкуване от невролог. Методът има голямо значение и именно той обяснява защо резултати от различни лаборатории невинаги съвпадат. Препоръчваният подход е клетъчният тест (cell-based assay, CBA), при който върху живи или фиксирани човешки клетки се експресира целият естествен AQP4 или MOG белтък и се проверява дали антителата на пациента се свързват с него – така белтъкът е в естествената си форма и разпознаването е много по-точно. По-старите методи (ELISA, имунопреципитация, изследване с фрагменти от белтъка) са по-малко специфични и дават по-често слабо положителни резултати, които не се потвърждават – затова при нисък положителен резултат от ELISA се препоръчва потвърждаване с клетъчен тест. Някои лаборатории добавят и титър – най-голямото разреждане на серума, при което антителата още се откриват. Титърът помага да се отличи ясно положителният от граничния резултат, но не е мярка за тежестта на заболяването и не се използва самостоятелно за проследяване: може да се покачи без пристъп и да падне при лечение, без това да означава оздравяване. Материалът за изследване е кръвен серум – той е предпочитан и за двете антитела. При MOG изследването на ликвор не се препоръчва рутинно, а при AQP4 ликворът добавя малко към информацията от серума, затова се назначава само в отделни случаи по преценка на лекаря. Важно е и кога е взета кръвта: най-надеждно е това да стане в острата фаза и преди началото на лечение с кортикостероид, плазмафереза или имуносупресия, защото те могат да направят резултата отрицателен. Формулировките, праговете и начинът на отчитане се различават между лабораториите и методите – сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.

Кога и към кого да се обърна?

Изследването се назначава и тълкува от невролог – най-често при първи епизод на оптичен неврит, при възпалителна лезия на гръбначния мозък, при ADEM-подобна картина, както и когато поставена диагноза множествена склероза не се държи типично или не се повлиява от лечението. Двете антитела се назначават заедно, защото ранните прояви на NMOSD, MOGAD и множествената склероза си приличат, а лечението им се различава. Резултатът не се чете самостоятелно. Той се преценява заедно с МРТ на глава и на гръбначен мозък, с изследване на ликвор (включително олигоклонални ивици), със зрителни евокирани потенциали и оптична кохерентна томография при засягане на зрението, а при съмнение за съпътстващо автоимунно заболяване – и с имунологични показатели като антинуклеарни антитела. Ако е възможно, кръвта се взема преди началото на лечението. Нито положителният, нито отрицателният резултат сам по себе си поставя или отхвърля диагноза – той само измества вероятността и насочва следващите стъпки.

Свързани показатели