Question 1

Какво е Гастрин?

Accepted Answer

Гастринът е пептиден хормон, който се произвежда от специални клетки (G-клетки) в антрума – изходната част на стомаха. Основната му задача е да задейства отделянето на солна киселина, а освен това поддържа лигавицата и участва в движенията на стомаха.

Управлението му става по механизма на обратната връзка и това е ключът към разчитането на резултата: когато киселинността в стомаха е висока (ниско pH), отделянето на гастрин се потиска; когато киселината е малко или изобщо липсва, G-клетките започват да отделят повече гастрин, за да „подканят“ стомаха. Затова високият гастрин сам по себе си не означава нито тумор, нито болест – той показва, че нещо е нарушило равновесието между киселината и хормона.

Изследването измерва количеството гастрин в кръвен серум, взет на гладно. Назначава се преди всичко при съмнение за гастрином (синдром на Zollinger-Ellison), както и при състояния с намалена киселинност – атрофичен гастрит, пернициозна анемия, ахлорхидрия.

Question 2

Висок гастрин – какво може да означава?

Accepted Answer

Най-честата причина за висок гастрин в практиката е прием на лекарство, а не тумор. Инхибиторите на протонната помпа (омепразол, пантопразол, езомепразол, лансопразол и подобни) потискат силно отделянето на солна киселина; по механизма на обратната връзка организмът отговаря с повишен гастрин. Това е очакван, физиологичен отговор, а не болест, и е причина стойността да е повишена у голяма част от хората, които приемат такива лекарства продължително. Същият, но по-слаб ефект имат H2-блокерите (фамотидин и подобни) и антиацидите. Именно затова е важно лекарят да знае какво приемате, преди да разчете резултата.

Втората голяма група причини са състоянията с трайно намалена киселинност. При атрофичен гастрит на тялото на стомаха и при автоимунен гастрит с пернициозна анемия жлезите, които произвеждат солна киселина, са намалели; киселинността пада и гастринът се покачва компенсаторно, понякога до много високи стойности. Тази находка се тълкува заедно с пепсиногените и антителата, включени в гастропанела, и често върви с недостиг на витамин B12 и на желязо.

Други познати причини: инфекция с Helicobacter pylori; бъбречна недостатъчност (гастринът се изчиства по-бавно и се задържа в кръвта); предишни операции на стомаха – ваготомия или т.нар. запазен антрум (остатък от антрума след резекция, който продължава да отделя гастрин); хиперплазия на G-клетките.

Гастриномът – невроендокринен тумор, отделящ гастрин, който стои зад синдрома на Zollinger-Ellison – е рядка, но най-важната причина, заради която изследването изобщо се прави. Заподозира се при рецидивиращи или множествени язви, язви на необичайно място, язви, които не се повлияват от обичайното лечение, съчетание на язвена болест с упорита диария и тежък рефлукс, както и при доказана или подозирана множествена ендокринна неоплазия тип 1 (MEN1), с която значителна част от гастриномите са свързани. Разграничаването от останалите причини почива на две неща едновременно – силно повишен гастрин на гладно и запазена или повишена стомашна киселинност. По критериите на ARUP гастрин на гладно над 10 пъти горната граница на нормата или над 1000 pg/mL при стомашно pH под 2 насочва към гастрином, а Mayo Clinic Laboratories приема стойности над 1000 pg/mL в съответна клинична картина за диагностични. Умерените стойности (ориентировъчно между 200 и 1000 pg/mL) са неопределени и се уточняват със секретинов стимулационен тест: при здрави хора секретинът потиска отделянето на гастрин, докато туморните клетки отговарят с покачване – значимото покачване след инжектиране на секретин говори за гастрином (използваните прагове се различават между източниците).

Обърнете внимание на логиката: висок гастрин при потисната киселинност (лекарство или атрофия) е обяснимо и очаквано; висок гастрин при запазена киселинност е находката, която налага по-нататъшно изследване. Едно повишено число не е диагноза и не се тълкува извън контекста на оплакванията, лекарствата и останалите изследвания.

Question 3

Нисък гастрин – какво може да означава?

Accepted Answer

Ниската или ниско-нормална стойност рядко има самостоятелно клинично значение – изследването не се прави, за да се търси нисък гастрин. Най-често тя просто отразява нормална или засилена киселинна секреция: щом киселината в стомаха е достатъчна, обратната връзка държи хормона ниско. Понижени стойности се описват и след отстраняване на антрума при стомашна операция, тъй като точно там се намират клетките, произвеждащи гастрин, а някои вещества и лекарства (кофеин, кортикостероиди и други) също могат да свалят измерената стойност.

Отделен въпрос е гастрин-17 от гастропанела – там ниската стойност на гладно се тълкува по различен начин и при определени условия насочва към атрофия на антрума. Двете изследвания не са едно и също и резултатите им не се разменят.

Question 4

Кога и при кой специалист да се обърна?

Accepted Answer

Изследването се назначава от гастроентеролог, а понякога и от общопрактикуващ лекар или ендокринолог – най-често при язвена болест, която се повтаря, засяга няколко места или не се повлиява от обичайното лечение, при съчетание на язви с упорита диария, при тежък рефлукс без обяснение, при съмнение за атрофичен гастрит и ахлорхидрия, както и при фамилна обремененост за множествена ендокринна неоплазия тип 1.

Подготовката определя дали резултатът изобщо може да се тълкува. Кръвта се взема на гладно – без храна и без напитки освен вода, обичайно около 12 часа. По-важното: ако приемате инхибитор на протонната помпа (омепразол, пантопразол, езомепразол и подобни), H2-блокер или антиациди, задължително кажете това на лекаря си преди изследването. Тези лекарства покачват гастрина сами по себе си, а препоръките за изчакване преди пробата се различават – от около една седмица до две седмици без потискащи киселината средства. Никога не спирайте такова лекарство по собствена преценка: рязкото прекратяване води до усилено отделяне на киселина (rebound) и може да влоши или да предизвика язва, кървене или силни оплаквания. Дали, кога и с какво преходно покритие да бъде спряно, решава единствено лекарят, който Ви изследва.

Гастринът никога не се тълкува сам. Разчита се заедно с киселинността в стомаха, с гастроскопията и биопсиите, с изследванията за Helicobacter pylori, с пепсиногените от гастропанела, с витамин B12 и кръвната картина, с бъбречната функция, а при съмнение за гастрином – и с образни изследвания и с изследвания за MEN1 (калций, паратхормон). Едно измерване не е диагноза; повторно изследване при правилна подготовка често променя напълно картината.

Гастрин (Gastrin)

Какво представлява?

Референтни стойности

Висок гастрин – какво може да означава?

Нисък гастрин – какво може да означава?

Кога и към кого да се обърна?

Свързани показатели

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Източници