ITGB3 1565T>C (GPIIIa, HPA-1a/1b, PlA1/A2)

Чест генетичен вариант с две много различни клинични лица – слаб и спорен като „тромбофилен“ маркер, но реално важен като тромбоцитен антиген HPA-1

Какво представлява?

Генът ITGB3 носи инструкциите за бета-3 веригата на рецептора върху повърхността на тромбоцитите, известен като гликопротеин IIb/IIIa (интегрин алфа-IIb/бета-3). Този рецептор свързва фибриногена и така позволява на тромбоцитите да се слепват едни за други, когато се образува съсирек – на всеки тромбоцит има десетки хиляди негови копия. Изследването ITGB3 1565T>C разглежда едно-единствено място в този ген, където при различните хора стои или базата T, или базата C; разликата води до различна аминокиселина в готовия белтък (левцин или пролин на позиция 33). Тъй като от всеки родител се наследява по едно копие, възможните резултати са три – T/T, T/C и C/C – и веднъж определени, остават непроменени за цял живот. Същата тази разлика има и второ име. Тъй като промененото място стои върху външната част на белтъка, имунната система на друг човек може да я разпознае като чужда – затова двата варианта се описват и като тромбоцитни антигени: HPA-1a (старо име PlA1, отговаря на T) и HPA-1b (старо име PlA2, отговаря на C). Именно този втори прочит – антигенният – е практически важният, а не „тромбофилният“.

Референтни стойности

Това е генотипиране, а не измерване, затова тук няма числови референтни граници и няма „висока“ или „ниска“ стойност – има само три възможни резултата и нито един от тях не е абнормен сам по себе си. По данните за честотите в NCBI (dbSNP, rs5918) при хора от европейски произход алелът C се среща с честота около 0.15, което на практика означава, че приблизително седем от десет са T/T, около четвърт са T/C и около двама на сто са C/C. При хора от източноазиатски произход алелът C е много рядък, а при африканските популации честотата е междинна – затова е важно резултатът да се тълкува спрямо произхода. Объркването най-често идва от имената, а не от самия резултат. Едно и също нещо се изписва като „1565T>C“ (историческото номериране на ДНК-то), като „c.176T>C“ (днешното официално номериране спрямо референтната последователност), като „Leu33Pro“ или „L33P“ (аминокиселината в зрелия белтък), понякога като „Leu59Pro“ (същата аминокиселина, но броена заедно със сигналния пептид), а в трансфузионните лаборатории – направо като „HPA-1a/1a“, „HPA-1a/1b“, „HPA-1b/1b“ или със старите означения PlA1 и PlA2. Резултатът не се влияе от храненето, от лечението, от бременност или от възпаление и не се повтаря – веднъж определен, е валиден за цял живот. Как точно е формулиран изводът, сверявайте с бланката на Вашата лаборатория.

Кога и към кого да се обърна?

На практика този резултат стига до хората по два съвсем различни пътя и е полезно да се разпознае по кой от тях е дошъл при Вас. Единият е готовият пакет „тромбофилия“, който у нас се предлага при повтарящи се спонтанни аборти, преди ин витро процедура или след прекарана тромбоза – там ITGB3 1565T>C върви под името PlA1/A2 заедно с фактор V Leiden, протромбин G20210A, MTHFR и PAI-1. В този контекст той е сред най-слабо обоснованите елементи от пакета и рядко води до промяна в лечението; решенията за антикоагулантна профилактика при бременност се вземат по клинични показания – лична и фамилна анамнеза за тромбози, доказан антифосфолипиден синдром, придружаващи заболявания – а не по този генотип. Другият път е целенасоченият: изследването е поръчано от акушер-гинеколог, хематолог или трансфузионен специалист, защото предишна бременност е завършила с тромбоцитопения или с кръвоизлив у новороденото, защото има съмнение за посттрансфузионна пурпура, или защото тромбоцитните преливания не дават очаквания ефект. Тогава генотипът е част от много по-широко изследване и сам по себе си не е достатъчен – диагнозата FNAIT изисква доказване на анти-HPA-1a антитела в кръвта на майката и определяне на генотипа на бащата (а при нужда – и на плода), а не само типизиране на майката. Тълкуването е работа на клиничен генетик, хематолог, акушер-гинеколог или специалист по трансфузионна хематология, който вижда цялата картина. Полезно е резултатът да се преценява заедно с броя на тромбоцитите, с изследването за антитромбоцитни антитела и – ако въпросът е за тромбоза – с реално значимите изследвания за тромбофилия. Ако вече Ви е назначено лечение заради този резултат, не го спирайте самоволно, а обсъдете с лекуващия лекар на какво основание е започнато. Един генетичен вариант, особено толкова чест, не е диагноза и не решава сам въпроса какво да се прави оттук нататък.

Свързани показатели