Паранеопластични невронални антитела (Hu, Yo, Ri, CV2, Ma2, амфифизин)

Какво означава положителен резултат?

Положителният резултат означава, че в кръвта (и при част от случаите в ликвора) се откриват антитела срещу вътреклетъчни невронални белтъци. Тези антитела не се приемат за причина на оплакванията, а за маркер – в повечето случаи те показват, че някъде в организма има тумор, срещу който имунната система е реагирала. Точно това е основната практическа последица от положителния резултат: той е сериозно основание туморът да се потърси активно и целенасочено, дори когато човекът се чувства добре в останалите отношения и предишни изследвания не са показали нищо. Антителата и неврологичните оплаквания често изпреварват откриването на тумора с месеци, а туморът в този момент обикновено е малък и трудно забележим. Отделните антитела насочват към различни съчетания от тумор и неврологична картина. Anti-Hu (ANNA-1) се свързва най-често с дребноклетъчен белодробен карцином и с подостра сензорна невронопатия или енцефаломиелит. Anti-Yo (PCA-1) се среща предимно при жени с карцином на яйчника или на млечната жлеза и е типично за подостра церебеларна дегенерация (нарушено равновесие, координация и говор). Anti-Ri (ANNA-2) се свързва с карцином на млечната жлеза или на белия дроб и със синдрома опсоклонус-миоклонус и стволови прояви. Anti-CV2/CRMP5 се среща при дребноклетъчен белодробен карцином и тимом, с разнообразна картина – енцефаломиелит, полиневропатия, засягане на зрителния нерв. Anti-Ma2 (Ta) е характерно за млади мъже с герминативен тестикуларен тумор и за лимбичен или стволов енцефалит. Анти-амфифизин се свързва с карцином на млечната жлеза и с дребноклетъчен белодробен карцином и се среща при синдром на скования човек (stiff-person), миелопатия и невропатия. Тези съответствия са типични, но не абсолютни – възможни са и други комбинации. След потвърден положителен резултат търсенето на тумор се насочва според конкретното антитяло и клиничната картина – образни изследвания на гръдния кош, корема и малкия таз, мамография и гинекологичен преглед, ехография на тестисите, при нужда PET-CT. Ако първите изследвания не открият нищо, лекуващият екип обикновено ги повтаря след определен период, вместо да приеме въпроса за приключен. Важно е обаче да се знае и обратното: положителен резултат не означава непременно, че тумор ще бъде намерен, а откриването му рано – именно защото имунната реакция го е „издала“ – често е по-благоприятно, отколкото късното откриване. Отделно внимание заслужават слабо положителните и изолираните находки. Скринингът с имуноблот дава немалко фалшиво положителни резултати, особено когато изследването е назначено на хора без типична клинична картина – при такива групи фалшиво положителните могат да надхвърлят истинските. Слаба лента, единично антитяло без съответстващи оплаквания или нисък титър се тълкуват предпазливо и в повечето случаи не означават заболяване. Затова положителният скринингов резултат се потвърждава с втори, независим метод (обикновено непряка имунофлуоресценция върху тъканен срез) и се преценява заедно с изследването на серум и ликвор. Положителното антитяло само по себе си не е диагноза. То се тълкува от невролог заедно с оплакванията и тяхното развитие във времето, неврологичния статус, магнитния резонанс, изследването на ликвора и електрофизиологичните тестове, а при нужда – съвместно с онколог.