Селен

Микроелемент за щитовидната жлеза и антиоксидантната защита – с тесен безопасен диапазон

Какво представлява?

Селенът е микроелемент, необходим за работата на антиоксидантни ензими (глутатион пероксидази) и за метаболизма на хормоните на щитовидната жлеза. Съдържанието му в почвата варира силно по региони, което влияе на количеството в растителната храна.

За какво се приема

Установена роля: антиоксидантна защита на клетките, нормална функция на щитовидната жлеза, поддържане на имунната система и на репродуктивното здраве при мъжете. Изследвания за превенция на рак и сърдечно-съдови заболявания с добавки при хора без недостиг не показват ясна полза, а някои сочат възможен риск при прекомерен прием – затова добавка се препоръчва основно при документиран нисък прием.

Дозировка

Препоръчителен дневен прием (RDA) за възрастни: 55 mcg/ден. Добавките обикновено съдържат 50–200 mcg. Горна граница на безопасен прием (UL): 400 mcg/ден – селенът има необичайно тесен терапевтичен прозорец, тоест разликата между полезна и токсична доза е сравнително малка.

Признаци на недостиг

Истинският дефицит е рядък в райони с достатъчно селен в почвата, но се среща при хора, хранещи се дълго в региони с бедна на селен почва, при тежко изкуствено хранене или тежко чревно заболяване. Свързва се с нарушения на щитовидната жлеза и с рядко сърдечно заболяване (болест на Кешан).

Хранителни източници

Бразилски орехи (много концентриран източник – дори 1–2 ореха на ден покриват нуждата), риба и морски дарове, месо, яйца, слънчогледови семки, пълнозърнести храни.

Кой има полза

Хора, живеещи в райони с доказано ниско съдържание на селен в почвата и храната, лица на дългосрочно парентерално хранене или с тежко чревно заболяване, водещо до лошо усвояване. При разнообразно хранене, включващо риба, яйца или дори по 1–2 бразилски ореха, добавка рядко е нужна.

Свързани показатели