Антиганглиозидни антитела (GM1, GQ1b и др.)

Какво означава положителен резултат?

Положителният резултат означава, че в кръвта са открити антитела срещу определен ганглиозид. Смисълът зависи изцяло от това кой ганглиозид е засегнат и в кой клас са антителата. Антителата от клас IgG се появяват типично при остри, бързо развиващи се състояния след прекарана инфекция, докато антителата от клас IgM се свързват по-скоро с хронични, бавно прогресиращи невропатии. Anti-GQ1b от клас IgG е най-информативното антитяло в тази група. То е свързано със синдрома на Милър Фишър – вариант на синдрома на Гилен-Баре с характерна триада: офталмоплегия (нарушено движение на очите), атаксия (нестабилна походка и некоординирани движения) и арефлексия (липсващи сухожилни рефлекси). Различните източници съобщават положителен резултат при около 85–90% от болните със синдром на Милър Фишър, като докладваните стойности варират в границите от около 70% до над 90%. Същото антитяло се среща и при енцефалита на Бикерстаф, и при форми на синдрома на Гилен-Баре, протичащи с очедвигателни нарушения. Anti-GM1 и anti-GD1a от клас IgG се свързват с аксоналните варианти на синдрома на Гилен-Баре – острата моторна аксонална невропатия (AMAN) и острата моторно-сетивна аксонална невропатия (AMSAN), при които се уврежда самото нервно влакно, а не само миелиновата му обвивка. Тези форми често се развиват след стомашно-чревна инфекция с бактерията Campylobacter jejuni. Обяснението е така наречената молекулна мимикрия: обвивката на бактерията съдържа структури, много подобни на ганглиозидите в нервите, и антителата, произведени срещу микроба, започват да атакуват и собствения нерв. Anti-GM1 от клас IgM има различен смисъл. То се свързва с мултифокалната моторна невропатия – хронично състояние с бавно нарастваща асиметрична мускулна слабост, най-често в ръцете, при запазен усет. Антителата се откриват при приблизително половината от болните с това заболяване, тоест отрицателният резултат в никакъв случай не изключва диагнозата. Разпознаването на това състояние е важно, защото то се повлиява от лечение и трябва да бъде отличено от други заболявания на двигателните неврони. По-рядко изследваните антитела в панелите имат по-ограничено самостоятелно значение. Anti-GD1b се свързва със сетивни атактични невропатии, anti-GT1a – с форми, при които е засегнато гълтането, а значението на anti-GM2 остава неизяснено. Слабо положителни резултати се описват и при други автоимунни и инфекциозни състояния, както и при хора без неврологични оплаквания. Важно е да се знае какво това изследване не може. Диагнозата на синдрома на Гилен-Баре се поставя клинично – по неврологичния преглед и по развитието на оплакванията – и се подкрепя от изследване на ликвора (повишен белтък при нормален брой клетки) и от електромиография с изследване на нервната проводимост. Антиганглиозидните антитела не са необходими за поставянето на диагнозата и не се препоръчват за рутинна употреба, включително заради променливостта на методите. На практика резултатът често пристига дни или седмици по-късно, когато лечението вече е започнало. Изследването е най-полезно при атипични и неясни случаи, при съмнение за синдром на Милър Фишър и при хроничните имунни невропатии. Положителният резултат подкрепя останалата оценка, но не я заменя и сам по себе си не е диагноза.