Мерни единици mmol/L и mg/dL: разликата и как да преизчислявам

Две системи за едно и също число — и защо българската бланка е в mmol/L

Сравниш ли българска бланка с американски сайт, усещането е познато: същият показател, а числата нямат нищо общо. Обяснението не е научно, а географско. Според MSD Manual в САЩ лабораториите докладват в така наречените конвенционални единици, а останалият свят работи с международната система SI. България е в SI лагера: медицинският стандарт „Клинична лаборатория“ (Наредба № 1 от 2014 г.) изрично фиксира единицата за всеки показател — глюкоза, холестерол, триглицериди и урея в mmol/L, креатинин и билирубин в µmol/L, хемоглобин и албумин в g/L.

Разликата между двете системи не е само в изписването. SI брои молекули — молове и части от мола на литър. Конвенционалните единици теглят — милиграми в децилитър. Двете числа не са една величина, изразена по два начина, а две различни величини за едно и също вещество. На стари бланки конвенционалният запис се среща и като „mg%“ — 10 mg/dL и 10 mg% са едно и също.

И още нещо: mg/dL не е американска прищявка. Германия също работи така — официалната ѝ пациентска информация за диабета поставя mg/dL на първо място и чак после добавя, че 126 mg/dL отговарят на 7 mmol/L. Американските референтни списъци пък са изцяло конвенционални: глюкоза на гладно 70–99 mg/dL, креатинин до 1,30 mg/dL, калций 8,6–10,2 mg/dL.

Коефициентът не е един — решава го молекулната маса

Преминаването от милиграми към молове е деление на молекулната маса на веществото — а тя е различна за всяка молекула. Глюкозата тежи около 180, затова mg/dL се дели на 18. Холестеролът тежи около 387 и се дели на 38,67. Триглицеридите тежат около 886, делителят е 88,57. Универсален коефициент просто няма как да съществува.

Ето какво струва грешката, сметнато с истинските числа. Общ холестерол 200 mg/dL, разделен по навик на 18, дава 11,1 mmol/L — стойност, която изглежда катастрофална. Вярната сметка е 200 делено на 38,67, тоест 5,2 mmol/L — точно на желателната граница. Между „тежка находка“ и „всичко е наред“ стои само изборът на делител.

Грешката работи и в успокояващата посока, което я прави по-коварна. Холестерол 5,0 mmol/L, умножен погрешно по 18, дава 90 mg/dL — изглежда отлично. Вярното е 5,0 по 38,67, тоест 193 mg/dL.

При триглицеридите разминаването е още по-грубо: 150 mg/dL, разделени на 18, дават 8,3 mmol/L, а вярното е 150 делено на 88,57 — 1,7 mmol/L. Почти петкратна разлика от едно и също число на бланката.

Таблицата: коефициентите за показателите, които реално се срещат

Ето ги, групирани както стоят на бланката. Посоката навсякъде е от американската единица към българската; в обратната посока важи същото число, само делението става умножение или наопаки.

Захар и мазнини:
— глюкоза: mg/dL ÷ 18 = mmol/L
— общ холестерол, LDL и HDL: mg/dL ÷ 38,67 = mmol/L
— триглицериди: mg/dL ÷ 88,57 = mmol/L

Показателите в микромоли — тук резултатът е в µmol/L, не в mmol/L; сбърканата представка е втората най-честа грешка след сбъркания коефициент:
— креатинин: mg/dL × 88,4 = µmol/L
— пикочна киселина: mg/dL × 59,5 = µmol/L
— общ билирубин: mg/dL × 17,1 = µmol/L
— желязо: µg/dL × 0,179 = µmol/L

Минерали и белтъци:
— калций: mg/dL × 0,25 = mmol/L, обратно mmol/L × 4
— фосфат: mg/dL × 0,323 = mmol/L
— албумин и общ белтък: g/dL × 10 = g/L

Хормони и витамини:
— тестостерон: ng/dL × 0,0347 = nmol/L; в указанието на Endocrine Society долната граница 264 ng/dL е дадена като 9,2 nmol/L
— витамин D: ng/mL × 2,5 = nmol/L; по NIH 1 ng/mL е точно 2,5 nmol/L

Електролитите понякога идват в mEq/L. За натрий, калий и хлорид числото съвпада с mmol/L, защото йоните са едновалентни; при двувалентните калций и магнезий mEq/L се дели на 2.

Проверка, че редовете вършат работа: американският диапазон за калций 8,6–10,2 mg/dL, умножен по 0,25, дава 2,15–2,55 mmol/L — буквално българските референтни граници.

Урея и BUN: тук не се сменя единица, а вещество

Това е най-скъпият капан в цялата тема, защото двете числа носят почти едно и също име, а мерят различни неща. В Европа, включително у нас, лабораторията измерва цялата молекула урея. В САЩ се измерва само азотът в нея — показателят се казва BUN, кръвен уреен азот. Уреята има молекулна маса 60, а двата азотни атома в нея тежат общо 28 — BUN хваща под половината от молекулата.

Оттук идват коефициентите. Урея в mg/dL е BUN по 2,14. Между американски BUN и българска урея в mmol/L: BUN по 0,357. В обратната посока: урея в mmol/L по 2,8 дава BUN в mg/dL.

Капанът е, че някои таблици изписват реда просто като „urea“, а числото в него отговаря на BUN — така е дори в приложението на британската бъбречна асоциация. Затова първата проверка при американска бланка или указание е дали редът се казва BUN, или urea.

Практически: българска урея 5,0 mmol/L отговаря на BUN около 14 mg/dL — не на 30, което би излязло при сляпо превръщане „урея към урея“. За котва служи и нормата: BUN 5–20 mg/dL отговаря на урея 1,8–7,1 mmol/L.

Изглеждат различно, а са едно и също число

Има и обратният случай — единици, които изглеждат различни, а дават едно и също число. Феритинът е класическият пример: българският стандарт предписва µg/L, американските списъци печатат ng/mL, числото е същото. Причината е чиста аритметика — 1 µg е 1000 ng, а 1 L е 1000 mL, и двете хиляди се съкращават. Същото важи за TSH: mIU/L и µIU/mL са едно и също, затова американският референтен списък ги изписва една до друга с еднакви числа.

При g/L срещу g/dL се мести само десетичната запетая: хемоглобин 130 g/L е 13,0 g/dL. Едната единица е десет пъти по-едра, нищо повече.

Внимавай обаче: µg/dL и µg/L не са едно и също. Съкращенията се различават с една буква, а числата — десет пъти.

Правилото зад всички тези случаи е просто. Когато и количеството, и обемът се менят с еднакъв множител, числото не мърда. Мени ли се само едното, мърда десетичната запетая. Истински коефициент се появява едва когато се сменя видът на величината — от маса към молове.

Единиците, които изобщо не се преизчисляват с коефициент

HbA1c е капанът, в който се хващат и хора, свикнали с коефициентите. Процентите и mmol/mol не са една скала в две единици, а две различни скали, свързани с права линия, която не минава през нулата. Уравнението на NGSP гласи: процентът е 0,09148 по стойността в mmol/mol плюс 2,152. Точно това „плюс 2,152“ прави невъзможно каквото и да е умножаване с коефициент. HbA1c се превежда само по опорни двойки: 5,0 % е 31 mmol/mol, 6,0 % е 42, 7,0 % е 53, 8,0 % е 64, а 10,0 % е 86.

Съседен капан от същата таблица: на HbA1c 7,0 % отговаря изчислена средна глюкоза 154 mg/dL, тоест 8,6 mmol/L. Числото „7“ при гликирания хемоглобин и числото „7“ при кръвната захар нямат нищо общо.

Ензимите — ALT, AST, GGT, ALP, LDH, CK — се докладват в U/L или IU/L при 37 °C и там няма какво да се преизчислява: числото зависи от метода и температурата на измерване, не от единицата. Процентите като хематокрита, INR и специфичното тегло на урината също нямат втора единица — там просто няма какво да се превръща.

Как да се хванеш, че си сбъркал посоката

Най-простата проверка е за посоката. При всички изброени показатели коефициентът е по-голям от единица, значи числото в mg/dL винаги е по-голямо от числото в mmol/L. Ако след преизчислението стойността в mmol/L е станала по-голяма, посоката е обърната.

Втората проверка са порядъците. Дръж наум как изглеждат двата формата — вляво българският, вдясно американският:
— глюкоза на гладно: 3,9–5,6 mmol/L ↔ 70–99 mg/dL — едноцифрено срещу двуцифрено число
— общ холестерол: под 5,0 mmol/L ↔ под 200 mg/dL; LDL: под 2,6 ↔ под 100; триглицериди: под 1,7 ↔ под 150
— креатинин: 44–106 µmol/L ↔ 0,50–1,30 mg/dL
— билирубин: 5–21 µmol/L ↔ 0,3–1,0 mg/dL; калций: 2,15–2,55 mmol/L ↔ 8,6–10,2 mg/dL; пикочна киселина: 200–420 µmol/L ↔ 3,0–7,0 mg/dL
— хемоглобин: 120–150 g/L при жени ↔ 12–16 g/dL; тестостерон при мъже: 8,6–29,0 nmol/L ↔ 291–1100 ng/dL; витамин D: 75–125 nmol/L ↔ 30–50 ng/mL

Абсурдните резултати са безплатната застраховка. Глюкоза „100 mmol/L“ би значела около 1800 mg/dL — това е аритметична грешка, не резултат. Холестерол „0,13 mmol/L“ би бил 5 mg/dL — стойност, каквато при жив човек няма. По-опасен е случаят, когато сбърканото число не е абсурдно, а просто тревожно: холестерол 200 mg/dL, разделен на 18, дава 11,1 mmol/L — правдоподобно на вид и напълно грешно.

Българската бланка и къде българинът все пак среща mg/dL

Българският медицински стандарт по клинична лаборатория изрежда единицата за всеки показател и три семейства покриват почти цялата бланка: mmol/L за глюкозата, липидите, уреята и електролитите; µmol/L за креатинин, билирубин, пикочна киселина и желязо; g/L за белтъците и хемоглобина. Остатъкът се разпределя между nmol/L и pmol/L за хормоните, µg/L за феритин и PSA, mg/L за CRP, mIU/L за TSH, IU/L при 37 °C за ензимите и проценти за HbA1c. Дори урината върви в SI. Тоест видиш ли mg/dL на български резултат, това почти сигурно не е стандартна бланка от акредитирана лаборатория.

Откъде тогава идва mg/dL? От домашен глюкомер или тест-ленти, купени онлайн или донесени отвън, при които единицата е фабрично или ръчно превключена; от американски сайтове и калкулатори; от лаборатория в САЩ, Германия или друга от държавите в Европа и Азия, които работят с масови единици; и от стари бланки, където пише „mg%“.

Глюкомерът е особено коварен, защото и двете скали дават нормални на вид числа: 5,5 на екрана може да е 5,5 mmol/L — нормална захар, или 5,5 mg/dL — стойност, несъвместима с живота. Затова първата стъпка изобщо не е сметка: прочети единицата до числото. Тя винаги е изписана — на бланката, на екрана на уреда, в заглавието на колоната.

Кога си струва да преизчисляваш — и кога по-скоро вреди

Преизчисляването си струва в един сценарий: когато четеш указание, статия или калкулатор в другата система и искаш да разбереш какво значи прагът за твоята бланка. „Преддиабет при 100–125 mg/dL“ на американски сайт не е по-строг праг от българския — това е 5,6–6,9 mmol/L, просто преведена единица.

В два сценария по-скоро вреди. Първият е сравняването на собствените резултати във времето — там правилото е обратното: една лаборатория, една единица, същият формат. Всяко преизчисление внася закръгляване, а закръгляването е от порядъка на реалната промяна, която следиш. Точният коефициент за холестерола е 38,67, но често се ползва 38,6 или дори 38,5; при 5,0 mmol/L разликата е около 1 mg/dL — дребна на пръв поглед, но при поредица от превръщания в двете посоки грешките се трупат. Вторият сценарий е разговорът с лекар: той чете в системата, в която работи. Носи оригинала, не превода.

Какво да занесеш: оригиналния резултат с изписаната единица — снимка или разпечатка, не преписано число; настройката на глюкомера, ако числото е от него; и цялата чужда бланка с референтните ѝ граници, защото те са в същата единица и служат за проверка.

И един последен сигурен ход, който спестява цялата аритметика: границите на всяка бланка са отпечатани в единицата на резултата. Сбъркан коефициент личи веднага — преизчисленото число не пасва на нито един познат диапазон. Точно това е сигналът.