Дефицит на магнезий: симптоми, причини и храни

Под 1% в кръвта: защо „нормалният“ магнезий не значи пълни запаси

В тялото на възрастен човек има около 25 g магнезий. Повече от половината е в костите, почти всичко останало — в мускулите и другите меки тъкани. В серума, където го мери лабораторията, е под 1%.

Точно този малък дял тялото пази най-ревниво. Падне ли приемът, бъбреците започват да пестят и отделят по-малко с урината, а костите и мускулите отпускат от своето. Серумът остава в тесните си граници, докато резервът зад него се топи. Затова според американския NIH серумният магнезий почти не отразява общото количество в тялото и нормалният резултат не изключва недостиг. Ниският пък е късен знак: оплаквания обикновено няма, докато стойността не падне под 0,5 mmol/L.

И самата граница не е една. NIH приема за норма 0,75–0,95 mmol/L, преглед от 2018 г. говори за 0,7–1,0, а американски медицински справочник дава 1,46–2,68 mg/dL, което прави около 0,6–1,1 mmol/L. Лабораториите режат на различно място, затова гледай референцията на собствената си бланка. Коя стойност се смята за желателна, е обяснено на страницата на показателя.

Еритроцити, урина, тест с натоварване: защо никой тест не е златен стандарт

Щом серумът подвежда, логично е да потърсиш по-добър тест. Такива има: магнезий в еритроцитите, йонизиран магнезий, магнезий в урината, тест с натоварване, при който магнезият се влива венозно и после се събира урината. Оценката на NIH обаче е кратка — нито един метод не се смята за задоволителен.

За магнезия в еритроцитите не е доказано, че отразява големия резерв в костите и мускулите: проучванията са кратки и не са сверени с други методи. Урината се мени силно — в проучване с 60 здрави мъже магнезият в 24-часовата урина е варирал с 36% при един и същ човек. Теста с натоварване някои експерти смятат за най-добрия при възрастни, но не всички. Той зависи от точно събрана 24-часова урина и на практика остава изследователски метод.

Урината все пак помага, само че за друг въпрос — не колко са запасите, а откъде се губи. Когато ниският магнезий вече е доказан, отделяне над 10–30 mg за 24 часа или фракционна екскреция над 2% при нормална бъбречна функция сочат загуба през бъбреците. Ниското отделяне говори за малък прием или лошо усвояване.

Затова лекарят решава по цялата картина: рискови фактори, лекарства, оплаквания и съседните електролити.

Симптомите по етапи — и защо потрепващият клепач не е доказателство

Първите признаци според NIH са загуба на апетит, гадене, повръщане, умора и слабост. Толкова общи са, че без рисков фактор никой не би се сетил за магнезия.

Когато недостигът напредне, идват изтръпване и мравучкане, мускулни контракции и крампи, а при тежък дефицит — гърчове, промени в личността, нарушен сърдечен ритъм и спазъм на коронарните артерии. Преглед от 2019 г. описва най-ранните прояви като нервно-мускулни. Нервите и мускулите стават свръхвъзбудими: появяват се тремор и потрепвания на мускулни снопчета (фасцикулации), а в тежките случаи и тетания — продължителен болезнен спазъм.

А потрепващият клепач, заради който толкова хора посягат към магнезия? Доказателства, че сам по себе си издава недостиг, няма. NHS описва тези потрепвания като чести и много рядко знак за нещо сериозно. Свързва ги със стрес и тревожност, умора, кофеин, алкохол и някои лекарства — магнезият не е в списъка. Обикновено минават за дни или седмици. Към личния лекар се ходи, ако потрепването трае над две седмици, обхваща повече от едно място или засегнатата зона е слаба или скована. Потрепванията при тежък магнезиев дефицит вървят заедно с други прояви и при човек с рисков фактор, не самостоятелно.

Калият и калцият, които не се оправят: капанът на бланката

Тук магнезият най-често се издава на самата бланка — чрез съседите си.

Ниският калий е честа находка при нисък магнезий и според прегледа от 2019 г. не може да се коригира, докато магнезият не се възстанови. Обяснението е в бъбречните каналчета: магнезият вътре в клетките им действа като тапа на калиевия канал. Няма ли го, калият изтича с урината, колкото и да се добавя отгоре.

С калция е подобно. Ниският калций при магнезиев дефицит не се оправя нито с калций, нито с витамин D, нито с двете заедно — оправя го само магнезият. Предполага се, че без магнезий паращитовидните жлези отделят по-малко паратхормон (PTH, хормонът, който вдига калция), а тъканите му се подчиняват по-слабо. И NIH посочва, че тежкият дефицит може да доведе до нисък калций или нисък калий.

На практика: ако калият или калцият стоят ниски, макар че ги заместваш, попитай лекаря изследван ли е магнезият. Същият въпрос важи и при нисък калций, при който паратхормонът е нисък или подозрително „нормален“, вместо да е висок.

Откъде изтича магнезият: прием, черва, бъбреци, лекарства

Пътищата са три: малко влиза, малко се усвоява или много се губи.

Приемът. Когато зърното се рафинира, с триците и зародиша си отива и голяма част от магнезия. По американски данни 48% от хората приемат с храната по-малко от средната потребност.

Червата. Хроничната диария, болестта на Крон, целиакията и операциите на тънкото черво изчерпват магнезия с времето. Тук спадат и инхибиторите на протонната помпа (ИПП) — лекарствата за стомашна киселинност. Американската агенция FDA предупреждава, че при продължителен прием, обикновено над година, могат да свалят магнезия.

Бъбреците. Бримковите и тиазидните диуретици, например фуроземид и хидрохлоротиазид, увеличават загубата с урината. Калий-съхраняващите като спиронолактон, обратно, я намаляват. При диабет тип 2 високата глюкоза увеличава количеството урина, а с нея излиза и магнезий. През бъбреците го губят и хората на някои антибиотици (аминогликозидите), на цисплатин, такролимус и циклоспорин.

Алкохолът. Нисък магнезий се открива при около 30% от хората с алкохолна зависимост. Главната причина е, че алкохолът уврежда бъбречните каналчета, но допринасят и лошото хранене, повръщането и диарията.

Кой да мисли за магнезия — и кога да поиска изследването

Според NIH в риск са четири групи: хората със стомашно-чревни болести, с диабет тип 2, с алкохолна зависимост и възрастните. При възрастните се събират няколко неща наведнъж — ядат по-малко магнезий, червата го усвояват по-слабо, бъбреците изпускат повече, а хроничните болести и лекарствата са повече.

Отделна група са хората на дългосрочен ИПП. FDA съветва лекарите да обмислят изследване на магнезия преди началото на такова лечение и периодично след това, особено ако човекът пие и диуретик или дигоксин. При дигоксина ниският магнезий увеличава риска от сериозни нежелани ефекти.

Кога има смисъл да поискаш изследването? Когато имаш рисков фактор и оплакване, или когато калият или калцият са ниски и не се оправят. Ако нямаш рисков фактор и просто си уморен(а), „нормалният“ серумен магнезий няма да отговори на въпроса — тогава отговорът е в чинията, не в бланката.

Имай предвид и още нещо: магнезият не е сред извънболничните изследвания, които Здравната каса поема, така че в повечето случаи се плаща.

Колко магнезий носи реалната порция

Българската норма по Наредба № 1 от 2018 г. е 350 mg дневно за мъже и 300 mg за жени над 19 години, включително при бременност и кърмене. Европейският орган EFSA дава същите числа, американските са по-високи: 400–420 mg за мъже и 310–320 mg за жени. От приетото с храната и напитките обикновено се усвояват около 30–40%.

Ето колко носи една порция по таблицата на NIH:
— печено тиквено семе, обелено, 28 g — 156 mg;
— семена чиа, 28 g — 111 mg;
— печени бадеми, 28 g — 80 mg;
— варен спанак, половин чаша — 78 mg;
— варен черен боб, половин чаша — 60 mg;
— варен кафяв ориз, половин чаша — 42 mg, срещу 10 mg за белия;
— кисело мляко, 227 g — 42 mg;
— банан — 32 mg;
— филия пълнозърнест хляб — 23 mg;
— пилешки гърди, 85 g — 22 mg.

Шепа тиквено семе покрива около половината от нормата за жена. Магнезият е в семената, ядките, бобовите, зелените листни и пълнозърнестото; месото, млякото и белият ориз носят малко. Кафявият и белият ориз показват нагледно какво отнема рафинирането.

Източник е и водата, но съдържанието варира от 1 до над 120 mg/L според източника и марката. Обърни бутилката и виж на етикета колко е Mg в mg/L.

Кога не се чака — и какво да занесеш на лекаря

Сърцебиене, ускорен или неравен пулс, мускулни спазми, тремор или гърч при човек, който пие ИПП от дълго време — според FDA това е повод да потърсиш лекар веднага. Гърчовете, нарушеният сърдечен ритъм и коронарният спазъм са прояви на тежкия дефицит и са спешни; номерът е 112. Те не се лекуват вкъщи с добавка. При леките форми без симптоми се предпочита заместване през устата, венозното е работа на болницата. А при бъбречно заболяване добавка не се започва без лекар, защото бъбреците не могат да изхвърлят излишъка.

За прегледа си приготви:
— списък на лекарствата и откога ги пиеш — особено ИПП, диуретици (кой точно), дигоксин, такролимус или циклоспорин, химиотерапия;
— колко алкохол пиеш;
— хронична диария, болест на Крон, целиакия, операции на червата;
— диабет и последния гликиран хемоглобин (HbA1c);
— стари резултати за калий и калций, особено ако са били ниски и не са се оправили;
— добавките и минералната вода, които пиеш редовно.

Има смисъл магнезият да се изследва заедно с калий, калций (с албумин или йонизиран) и креатинин с eGFR — показателя за бъбречната функция. Излиза ли магнезият нисък повторно, урината показва дали го губиш през бъбреците или през червата.

Започва се от личния лекар. При диария или дълъг прием на ИПП следва гастроентеролог, при бъбречна загуба — нефролог, при диабет или нисък калций — ендокринолог, при аритмия — кардиолог.