Инфекции и имунитет

Helicobacter pylori, гастрит и язва — разбираемо

Helicobacter pylori е бактерия, която живее в стомаха на повече от четирима от всеки десет души по света. Гастрит прави практически у всеки заразен, язва получават малцина, а рак — още по-малко. Какво значи положителният тест и кой тест какво показва, пише на страницата на показателя. Тук е останалото: как се хваща бактерията, защо се лекува и без оплаквания, защо в България кларитромицинът често не действа и кога не се чака.

Проверено · 20.11.2026 Автор: Diagnoza.bg
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване30 секКак работи

Какво е Helicobacter pylori и как оцелява в киселия стомах

Helicobacter pylori е спираловидна бактерия, която живее в слоя слуз по вътрешната стена на стомаха. Мястото е кисело и точно това я прави особена: намерила е начин да се задържи там.

Начинът е ензим на име уреаза. С него бактерията прави амоняк от урея и неутрализира киселината — само около себе си, не в целия стомах. Спиралната форма и камшичетата (флагели) ѝ помагат да се провира през гъстата слуз до по-неутралната зона точно до клетките на лигавицата. Там се заравя и се прикрепя към тях. На същата уреаза стъпва и дихателният тест, с който инфекцията се търси.

Имунната система я забелязва. Защитните клетки се събират около нея, но в слузта не могат да я достигнат, а бактерията допълнително потиска местния имунен отговор. Така се стига до хроничен активен гастрит — трайно възпаление на лигавицата. Според европейския консенсус Маастрихт V то е налице практически у всеки заразен; американският Национален институт по рака е малко по-предпазлив и пише за хронично възпаление „при повечето хора“.

Хеликобактерът е и първата бактерия, официално призната за канцероген. Звучи страшно, но числата по-долу показват колко рядко се стига дотам.

Колко е честа инфекцията по света и в България

Много честа, макар и по-рядка отпреди. Голям обобщен анализ от 2023 г. — 224 проучвания от 71 държави, близо 3 милиона души — показва, че между 2011 и 2022 г. заразени са около 43% от хората по света. През осемдесетте години са били 58%, а най-рязко честотата пада след 2011 г. По-рядко заразени са по-младите, хората в богатите държави и там, където здравната система покрива повече хора. Оценките от типа „над половината свят“ са по-стари.

Има значение и с какво се мери. Проучванията с антитела в кръвта дават по-висока честота от тези с тестове за активна инфекция — 53% срещу 41% в същия анализ. Антителата показват и среща с бактерията, която вече е минала.

Тази уговорка важи и за българските данни. В едно софийско проучване от 2017 г. сред 294 кръводарители без оплаквания, на 18–69 години, антитела срещу хеликобактер имат 72,4%, а срещу по-агресивния щам CagA — 49,3%. Това е една болница и кръвен тест, не картина на цялата страна. Все пак личи, че у нас срещата с тази бактерия е нещо обичайно.

Същото проучване забелязва и друго: хората, които ядат мед повече от пет дни в седмицата, по-рядко имат антитела (60,8% срещу 76,4%), а при честа консумация на кисело мляко по-рядко се среща CagA. Другите храни и тютюнопушенето не показват разлика.

Как се предава — обикновено в детството и в семейството

Хеликобактерът минава от човек на човек. Пътищата са няколко: със слюнка през устата, по фекално-орален път, а според американския Национален институт по рака — и чрез повърнато. NIDDK, американският институт за храносмилателните болести, добавя храна и вода, замърсени със слюнка, изпражнения или повърнато от заразен човек, и признава, че механизмите още се проучват.

По-ясно е кога става. Смята се, че бактерията се придобива предимно в ранното детство и най-вероятно от близък член на семейството. По-често се заразяват деца, които растат в бедност, в пренаселени жилища и при лоша хигиена.

За теб от това следва нещо успокояващо. Ако тестът ти излезе положителен на четиридесет години, най-вероятно не става дума за отскорошна зараза — бактерията може да е с теб от десетилетия. Няма смисъл да се чудиш от коя чаша или в кой ресторант си я хванал(а).

Точно защото се предава между хората, Маастрихт V описва хеликобактера като човешки патоген, а инфекцията — като инфекциозна болест, а не като особеност на стомаха. Оттук идва и подходът към лечението, за който става дума по-долу.

Гастрит у всички заразени, но язва и рак — у малцина

Възпалението на лигавицата е общото за заразените. Оттам нататък пътищата се разделят. Преглед от 2006 г. описва инфекцията като състояние, което променя риска от няколко заболявания: заразеният човек има 10–20% риск през целия си живот да развие язва и 1–2% риск от рак в долната част на стомаха. Погледнато от другата страна: поне осем от десет заразени няма да имат язва, а 98–99 от сто няма да имат рак.

Язвата често мълчи — много хора нямат никакви оплаквания, докато не се стигне до усложнение. Когато се обажда, то е с болка или дискомфорт в горната част на корема, бързо засищане, подуване, гадене, оригване. Не всяко такова оплакване при заразен човек обаче идва от бактерията. Според Маастрихт V премахването ѝ носи трайно облекчение само при около 10% от пациентите, ако се сравни с плацебо или с лекарства, които потискат киселината.

Сега за рака. През 1994 г. Международната агенция за изследване на рака към СЗО класифицира хеликобактера като канцероген за човека. Дългогодишното възпаление може да доведе до атрофичен гастрит, до аденокарцином на стомаха и до MALT лимфом. Лимфомът е рядък — в САЩ около един случай на 100 000 души годишно. Почти всички болни имат хеликобактер и когато бактерията се премахне, туморите се смаляват; в ранен стадий само това лечение излекува 60–80% от случаите.

Рискът не е еднакъв за всички. По-силно свързани с рак са щамовете CagA. Заразените пушачи са по-застрашени от непушачите, а многото сол и преработеното месо също се свързват с по-висок риск.

Отвъд стомаха: желязо, витамин B12 и тромбоцити

Хеликобактерът живее в стомаха, но следите му понякога се виждат в кръвната картина. Европейският консенсус приема за доказана връзката с три състояния: желязодефицитна анемия без друго обяснение, недостиг на витамин B12 и идиопатична тромбоцитопенична пурпура — заболяване, при което тромбоцитите са ниски. При тях бактерията трябва да се потърси и, ако я има, да се лекува.

За B12 обяснението е, че хроничната инфекция пречи на усвояването на витамини, а с това се натрупва хомоцистеин.

На практика: ако феритинът или хемоглобинът са ниски и никой не намира защо, ако B12 е нисък или тромбоцитите са под нормата, хеликобактерът е една от причините, които лекарят проверява. Какво значат самите показатели и как се наваксва недостигът, е разказано в статиите за ниския феритин и за дефицита на B12.

Дотук е доказаното. Описвани са връзки и с атеросклероза, инсулт, болест на Алцхаймер и болест на Паркинсон, но според същия консенсус данните не стигат, за да се каже, че бактерията ги причинява или че лечението ѝ помага при тях. Засега това са наблюдения.

Язва без хеликобактер: аспирин и обезболяващи (НСПВС)

Не всяка язва е от хеликобактер. Според NIDDK двете най-чести причини са тази инфекция и нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) — аспирин, ибупрофен, напроксен. Те правят лигавицата по-уязвима. Рискът расте, когато се пият дълго, във високи дози или по няколко наведнъж, когато се комбинират с други лекарства, които също го увеличават, и когато човек е заразен и с хеликобактер.

Двете причини са независими една от друга, а по отношение на кървенето ефектите им се събират, пише в Маастрихт V. Лекарствата против съсирване допълнително увеличават риска една язва да прокърви. Затова, ако вече си имал(а) язва и пиеш аспирин или друго НСПВС, препоръката е да се изследваш за хеликобактер.

Останалите причини са редки: други инфекции, кортикостероиди и някои антидепресанти (особено заедно с НСПВС), тежки хронични заболявания, синдром на Золингер–Елисън. Понякога причина изобщо не се открива и язвата се нарича идиопатична.

Оттук следват две неща. Отрицателният тест за хеликобактер не изключва язва — ако те боли и редовно пиеш обезболяващи, разговорът с лекаря остава нужен. И обратното: излекуваната инфекция не пази стомаха, ако обезболяващите продължат. Кажи на лекаря всичко, което пиеш, включително аспирина и хапчетата за глава или кръст.

Защо се лекува, дори когато нищо не те боли

Логично е да попиташ: щом повечето заразени никога няма да имат язва, защо да пия антибиотици? Отговорът на консенсусите е, че гастритът от хеликобактер е инфекциозна болест, независимо дали има симптоми и усложнения. Идеята идва от консенсуса от Киото и е повторена в Маастрихт V. Маастрихт VI от 2022 г., дело на 41 експерти от 29 държави, добавя, че инфекцията вече е включена в Международната класификация на болестите (МКБ-11). Оттам е и принципът: всеки заразен по правило получава лечение.

Зад принципа има числа. Преглед на Cochrane от 2020 г. обобщава 7 рандомизирани проучвания с 8323 здрави заразени души. Рак на стомаха развиват 1,6% от лекуваните и 3,0% от нелекуваните. От рак на стомаха умират съответно 1,1% и 1,9%. Сигурността на доказателствата е умерена, а ефект върху общата смъртност не е доказан. Разликата е истинска, но виж и размера ѝ: и без лечение 97 от 100 не се разболяват. Шест от седемте проучвания са от Азия и авторите сами предупреждават, че изводите не се пренасят автоматично другаде. В отделно дългосрочно проучване в китайската провинция Шандонг две седмици лечение намаляват случаите на рак на стомаха почти наполовина за 22 години проследяване.

Полза има и при хора с повишен риск — с рак на стомаха в семейството или след операция за ранен рак на стомаха. Затова, ако твой родител, брат, сестра или дете е боледувал от рак на стомаха, има смисъл да се изследваш.

Чува се и опасението, че премахването на бактерията вреди на хранопровода. Шведско национално проучване не намира повече аденокарциноми на хранопровода след лечение.

Лечението накратко и защо в България кларитромицинът е проблем

Хеликобактерът се лекува с няколко лекарства наведнъж. Кои точно, решава лекарят според това кои антибиотици още действат и дали вече си лекуван(а).

Тук е българската особеност. Европейското правило е: където над 15% от щамовете са резистентни (устойчиви) на кларитромицин, класическата тройна схема с него не бива да се дава без тест за чувствителност. Българско проучване на Боянова и сътрудници върху щамове от 2018–2022 г. намира резистентност към кларитромицин 30% — и в София, и в страната. Към метронидазол тя е 42–48%, към левофлоксацин 20–38%, а към амоксицилин и тетрациклин — само 4–6%. Авторите я свързват с голямата употреба на хинолони у нас и със скока на макролидите, особено азитромицин — с над 42% в началото на пандемията от COVID-19. Щамовете са едва сто и идват от пациенти, на които е правена посявка, така че това не е национална статистика. Но 30% е два пъти над европейския праг, така че у нас схема с кларитромицин „на сляпо“ е несигурен избор.

Когато резистентността е висока и към кларитромицин, и към метронидазол, Маастрихт V препоръчва за първи избор бисмутовата четворна терапия: бисмут, метронидазол, тетрациклин и лекарство, което потиска киселината. Пие се четири пъти дневно — с храненията и преди лягане — за 10 до 14 дни. Тетрациклинът не е за бременни и за деца под 8 години.

Какво да очакваш:
— езикът и изпражненията потъмняват от бисмута — временно и безвредно;
— метален вкус, диария или запек, болки в корема;
— никакъв алкохол по време на лечението и поне 3 дни след него заради метронидазола;
— млечни продукти и калций — поне 1 час преди или 2 часа след дозата.

Най-важното е да изкараш курса докрай, дори когато вече се чувстваш добре. Спреш ли рано или пропускаш дози, инфекцията може да остане, а бактерията да стане резистентна. При повече от четири пропуснати дози се обади на лекаря. Някои пробиотици намаляват стомашно-чревните странични ефекти и изглежда помагат главно така, а не като действат пряко срещу бактерията.

Накрая идва контролът: тест поне 4–8 седмици след края на лечението, като инхибиторите на протонната помпа се спират поне 2 седмици преди него. Подробностите са в статията за изследванията за хеликобактер.

Може ли да се хване отново и какво не помага

Може, но не е често. Обобщен анализ на 132 проучвания от 2017 г. намира, че в света инфекцията се появява отново при 4,3% от лекуваните годишно. В държавите с много висок индекс на човешко развитие това са 3,1% годишно, а при среден и нисък — 10,9%. По-често се връща там, където бактерията изобщо е по-разпространена. Зад числата стоят две различни неща: ново заразяване и „събуждане“ на щам, който не е бил излекуван докрай. Част от „повторните“ случаи всъщност са неуспешно лечение, което контролният тест не е уловил.

Сега за нещата, от които се очаква повече, отколкото могат.

Храната. Според NIDDK изследователите не са открили храненето да играе важна роля нито за появата на язва, нито за предпазването от нея, нито за лечението ѝ, и лекарите не препоръчват специална диета. Помага спирането на цигарите.

Стресът. В списъка на NIDDK с причините за язва го няма. Изключение са тежките, животозастрашаващи състояния, при които човек е на интензивно лечение — това е стрес за тялото, не напрежение в работата.

Медът и киселото мляко. Българското проучване намира само връзка между честата им консумация и по-рядко срещани антитела, а авторите сами пишат, че ролята им за лечение тепърва трябва да се изследва. Пробиотиците са допълнение към антибиотиците, не техен заместител.

Кога не се чака тест и лечение, а се търси лекар веднага

Обичайният път при оплаквания от стомаха е спокоен: тест, лечение, контрол. Той не важи при по-възрастните пациенти и когато има така наречените алармени симптоми. Според Маастрихт V при тях е нужна гастроскопия:
— отслабване;
— затруднено преглъщане;
— явно кървене от храносмилателния тракт;
— туморна маса в корема;
— желязодефицитна анемия.

Британският институт NICE дава и срок: гастроскопия с резултат до две седмици при затруднено преглъщане на всяка възраст, както и при хора на 55 и повече години, които отслабват и имат болка в горната част на корема, рефлукс или диспепсия.

Има и признаци, при които според NIDDK се търси помощ веднага:
— черни или катранени изпражнения, или кръв в тях;
— кръв в повърнатото или повърнато, което прилича на утайка от кафе;
— внезапна, остра или силна болка в корема, която не минава;
— световъртеж или припадък;
— ускорен пулс.

Едно уточнение за хората, които в момента се лекуват. Бисмутът оцветява изпражненията тъмно и това е очаквано. Ако обаче са катранени и лепкави, със специфична миризма, или ти прилошава, не гадай дали е от лекарството — потърси помощ.

Свързани показатели

Още по темата

Източници

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване Виж как работи · 30 сек