Helicobacter pylori — кои изследвания показват инфекция
Тестовете за Helicobacter pylori не са взаимозаменяеми — всеки отговаря на различен въпрос. Кръвният казва дали организмът някога е срещал бактерията, дихателният и фекалният — дали я има сега, а след лечение се разчита само на тях. Какво значи положителен резултат от всеки отделен тест, пише на страниците на показателите. Тук ги сравняваме: колко са точни, кои лекарства да спреш преди това и за колко време, кога вместо тест е нужна гастроскопия и как се проверява дали лечението е подействало.
Три въпроса, три различни теста
Преди да избереш тест, реши какво искаш да научиш. Въпросите са три и отговорът на единия не върши работа за другия.
Имало ли я е някога? На това отговарят IgG антителата в кръвта. Има ли я в стомаха сега? Това показват дихателният тест с урея, маркирана с въглерод 13C, и антигенът в изпражненията. Изчезна ли след лечението? Тук пак вършат работа само тези два теста или биопсия при гастроскопия.
Кръвният тест не различава активна от прекарана инфекция. Затова според европейския консенсус Maastricht VI той не става за проверка дали лечението е успяло. MedlinePlus отбелязва, че антителата в кръвта се ползват рядко; най-често се изследва издишан въздух или изпражнения.
И трите теста минават без ендоскопия. По точност неинвазивните са близо до онези, които се правят върху биопсия, а инвазивните са по-скъпи и носят малък риск от самата ендоскопия и от биопсията.
Дихателният тест: как протича и колко е точен
Изпиваш разтвор с урея, маркирана с въглерод 13C. Ако в стомаха има H. pylori, нейният ензим уреаза разгражда уреята и маркираният въглероден диоксид излиза с дъха. Проба от издишания въздух се взема два пъти: преди приема и 30 минути след него. Резултатът е положителен, когато разликата между двете (Δδ) е над 4‰.
По кратката характеристика на Helicobacter Test INFAI, публикувана от Европейската агенция по лекарствата, трябва да си поне 6 часа без храна, най-удобно през нощта. Като тестово хранене се пият 200 ml 100% портокалов сок или лимонена киселина. Всичко трае около 40 минути. Ако повърнеш, тестът се повтаря най-рано на другия ден.
Прегледът на Cochrane от 2018 г. (101 проучвания, 11 003 участници) изравнява специфичността на 90% и сравнява чувствителността: 94% за дихателния тест с 13C, 84% за серологията, 83% за фекалния антиген. На 1000 изследвани, от които малко над половината заразени, дихателният пропуска 30 инфекции, серологията — 86, фекалният — 89. Производителят на INFAI съобщава по-високи числа от свои проучвания при 457 пациенти: 96,5–97,9% чувствителност и 96,7–100% специфичност. Двете оценки не са едно и също измерване.
Тестът може и да сгреши. При атрофичен гастрит понякога излиза фалшиво положителен, а след стомашна резекция няма достатъчно данни колко е надежден.
Фекалният антиген: лабораторен моноклонален тест или бърза касета
Когато инфекцията е активна, бактерията оставя следи в изпражненията — антигени, например ензима каталаза. Тестът ги търси и според Maastricht VI става и преди, и след лечение.
Фекалните тестове обаче не са еднакви. По-старите работят с поликлонални антитела, по-новите — с моноклонални, и в сравнителните проучвания новите са по-добри. Втората разлика е къде се прави тестът. Лабораторният ензимен метод (EIA) в повечето сравнения се представя по-добре от бързите касети, които дават резултат на място. Добрите касети са приемливи, но марките се различават много и слабото им място обикновено е чувствителността: по-често пропускат инфекция, отколкото да я „открият“ напразно. Затова си струва да попиташ лабораторията какъв точно е тестът.
Оттук идват и скромните 83% в прегледа на Cochrane — там са смесени всички видове, включително поликлоналните. Когато дихателният и фекалният тест са сравнявани при едни и същи хора, а това е станало само в 7 проучвания, категорична разлика не се вижда.
Пробата се събира в чист съд, без урина, вода от тоалетната или тоалетна хартия. Някои храни и лекарства могат да повлияят резултата, затова питай лабораторията предварително.
Кръвните антитела и гастропанелът: кога казват малко и кога са правилният избор
Антителата намаляват бавно. След като бактерията е изчистена, кръвният тест може да остане положителен месеци, а според Maastricht VI — и години.
А положителни са много хора. В едно софийско проучване при 294 кръводарители без оплаквания IgG антитела срещу H. pylori имат 72,4%. Извадката не е национално представителна, но посоката е ясна: когато серопозитивни са толкова много хора, положителният кръвен тест сам казва малко. Затова преди антибиотици той се потвърждава с дихателен или фекален тест — иначе може да се лекува инфекция, която вече я няма.
Серологията все пак има своето място: при кървяща язва, MALT лимфом, рак на стомаха, атрофия или скорошен прием на антибиотици и ИПП. Точно тогава другите два теста излизат фалшиво отрицателни. Британският институт NICE приема само лабораторна серология, валидирана на място, и съветва бързите кабинетни тестове да не се ползват, защото не са достатъчно точни.
Гастропанелът (пепсиноген I и II, гастрин-17 и най-често IgG срещу H. pylori) носи същото ограничение за антителата. Силата му е другаде — оценява атрофията на тялото на стомаха с 96% точност и 98% отрицателна предсказваща стойност според Maastricht VI. Допълва ендоскопията, не я замества.
Тестовете при гастроскопия: бърз уреазен тест, хистология, култура и PCR
Когато има алармени симптоми, най-надеждна е гастроскопията с биопсия. Според MedlinePlus до нея обикновено се стига и когато другите тестове не дават достатъчно информация. Сериозните усложнения са редки — малък риск от перфорация и от кървене на мястото на биопсията.
При гастрит от H. pylori се вземат поне по две биопсии от антрума и от тялото на стомаха и една от ъгъла му. С материала може да се направят няколко неща:
— бърз уреазен тест — широко използван;
— хистология — по нея се определя и стадият на гастрита;
— култура с антибиограма — златният стандарт за чувствителността към антибиотици, но бавна и трудоемка;
— PCR — за часове открива и бактерията, и мутациите за резистентност към кларитромицин. За левофлоксацин също е добър, за метронидазол е ненадежден. Може да се направи и от биопсията, вече ползвана за уреазния тест, което помага особено когато той е отрицателен.
Резистентността има значение за избора на лечение. При щам, устойчив на кларитромицин, успехът на схемите с този антибиотик рязко пада. Затова американските указания от 2024 г. съветват кларитромицин и левофлоксацин да се избягват, ако чувствителността не е доказана. Самите схеми са тема на отделна статия.
Подготовката: кои лекарства да спреш и за колко време
Някои лекарства потискат бактерията и тестът излиза отрицателен, макар че тя е още там. Преди дихателен или фекален тест сроковете са:
— инхибитори на протонната помпа, накратко ИПП (омепразол, пантопразол и други): 2 седмици без тях;
— антибиотици: поне 4 седмици;
— препарати с бисмут: поне 4 седмици.
Ако през двете седмици без ИПП киселините те мъчат, има мост. H2 блокерите, антиацидите и протекторите на лигавицата не пречат на теста — така пише и в Maastricht VI, и в американските указания. Едно уточнение за листовката на дихателния тест: в българския превод стои „антиацидно средство“, но се има предвид лекарство, което потиска киселината, а не обикновените антиациди.
За дихателния тест добави и поне 6 часа без храна. Гладува се няколко часа и преди гастроскопия.
Същите ограничения важат за тестовете върху биопсия — бързия уреазен и хистологията. За серологията не важат, затова тя остава вариантът за човек, който не може да спре ИПП.
Не спирай сам лекарство, което ти е предписано заради кървене, язва или защото пиеш аспирин или антикоагулант. Кажи на лекаря всичко, което приемаш — той ще прецени дали да се мине към серология или ендоскопия.
Кой да се изследва и кога направо на гастроскопия
При диспепсия (стомашни оплаквания, които още не са изследвани) обичайният подход е „изследвай и лекувай“: неинвазивен тест и лечение, ако е положителен. Той е само за по-млади хора без алармени признаци — кървене, повръщане, необяснимо отслабване, железен дефицит.
Къде минава възрастовата граница, указанията не са единни. Maastricht VI иска ендоскопия, когато оплакванията започват след 50 г. (45–55 според страната). Американските указания допускат тест под 60 г., а при висок риск от рак на стомаха — под 50. Британските насочват спешно хората на 55 и повече години с отслабване и болка в горната част на корема, рефлукс или диспепсия, както и всеки със затруднено преглъщане. На гастроскопия, а не само на неинвазивен тест, отиват и хората с роднина от първа степен с рак на стомаха, и тези, при които лечението не е успяло.
Извън диспепсията американските указания препоръчват изследване при язва сега или в миналото, имунна тромбоцитопения, продължителен прием на НСПВС или започване на ежедневен аспирин, както и на възрастните в едно домакинство със заразен човек.
За необяснимата желязодефицитна анемия има спор. Maastricht VI и американските указания препоръчват тест, а британските гастроентеролози смятат връзката за слаба — ерадикацията не подобрява отговора на хемоглобина към желязото. За дефицита на B12 данните са още по-неубедителни.
Контролът след лечението и какво да занесеш на гастроентеролога
Ако бактерията остане, може да се размножи отново и оплакванията да се върнат. Затова Maastricht VI и американските указания искат контролен тест при всички лекувани: дихателен, фекален или върху биопсия, поне 4 седмици след края на лечението. Подготовката е същата — 2 седмици без ИПП, 4 без антибиотици и бисмут. По-ранният тест може да излезе фалшиво отрицателен, защото потиснатата бактерия се възстановява. Кръвният тест не може да оцени успеха.
NICE е по-сдържан. При язва препоръчва повторен тест 6–8 седмици след началото на лечението, при функционална диспепсия — не рутинно, и то само дихателен. За фекалния обаче се позовава на данни от 2004 г.
За прегледа приготви:
— кой тест е правен (кръв, дъх или изпражнения; лабораторен или бърз) и кога;
— лекарствата за последния месец: ИПП, антибиотици, бисмут, НСПВС, аспирин, антикоагуланти;
— предишни лечения срещу H. pylori и кога са приключили; алергия към пеницилин;
— кръвна картина, феритин и B12, гастропанел или гастроскопия с биопсия, ако ги имаш;
— рак на стомаха в семейството и алармени симптоми: черни изпражнения, повръщане на кръв, отслабване, затруднено преглъщане.
Дихателният тест се предлага в част от гастроентерологичните центрове и лаборатории. Дали той или фекалният антиген може да се назначи с направление, попитай личния лекар или гастроентеролога.
Свързани показатели
Още по темата
Източници
- Malfertheiner P и съавт. — Management of Helicobacter pylori infection: the Maastricht VI/Florence consensus report. Gut 2022;71:1724–1762 (диагностика, серология, подготовка, test-and-treat, ерадикация 4–6 седм., PCR за резистентност, ITP/ЖДА/B12, НСПВС, роднини)
- Best LMJ и съавт. — Non-invasive diagnostic tests for Helicobacter pylori infection. Cochrane Database Syst Rev 2018;CD012080 (резюме и пълен абстракт на cochrane.org)
- Chey WD и съавт. — ACG Clinical Guideline: Treatment of Helicobacter pylori Infection. Am J Gastroenterol 2024;119:1730–1753 — ACG Guideline Highlights (кой да се изследва, test of cure, спиране на ИПП/бисмут/антибиотици)
- NICE CG184 — Gastro-oesophageal reflux disease and dyspepsia in adults: investigation and management (препоръки 1.4, 1.7, 1.8, 1.9)
- NICE NG12 — Suspected cancer: recognition and referral (стомах и хранопровод: 55+ със загуба на тегло, дисфагия)
- EMA — Helicobacter Test INFAI: кратка характеристика на продукта (на български): гладуване 6 ч, 40 мин, 4 седм. без антибиотици, 2 седм. без потискащи киселината, фалшиво положителен при атрофичен гастрит, праг Δδ 4‰
- MedlinePlus — Helicobacter pylori (H. pylori) Tests (видове тестове, събиране на проба, подготовка, контрол след лечение)
- Yordanov D, Boyanova L и съавт. — Influence of Dietary Factors on Helicobacter pylori and CagA Seroprevalence in Bulgaria. Gastroenterol Res Pract 2017:9212143 (72,4% IgG при 294 кръводарители, София)
- Snook J и съавт. — British Society of Gastroenterology guidelines for the management of iron deficiency anaemia in adults. Gut 2021;70:2030–2051 (слаба връзка H. pylori–ЖДА, ерадикацията не подобрява отговора към желязо)