Профилактични изследвания за мъже — минимумът за спокойствие

Защо разговорът е за мъже под 50, а не над 50

Числата за България са тежки, но вършат една полезна работа: показват къде точно се губят годините. Продължителността на живота у нас е най-ниската в ЕС — 75,9 години през 2024 г., почти шест години под средното. Разликата между мъжете и жените е 7,4 години при 5,2 средно за Съюза, и здравният профил на страната я приписва главно на това, че мъжете са по-изложени на тютюна и алкохола.

Къде отиват тези години? Най-вече в сърцето и съдовете. Сърдечно-съдовите заболявания стоят зад над 60% от смъртността през 2023 г. — при една трета средно за ЕС — а между 2012 и 2022 г. сърдечно-съдовата смъртност у нас е спаднала само с 8%, най-бавно в целия Съюз. Инсултът и исхемичната болест на сърцето водят класацията и на предотвратимата, и на лечимата смърт преди 75-годишна възраст. Поведенческите и екологичните рискове — хранене, цигари, алкохол, ниска активност — обясняват около 36% от всички смъртни случаи, около 50 000 годишно. Ежедневните пушачи са 29% от възрастните, най-много в ЕС, като мъжете пушат почти двойно по-често от жените; редовно активни поне три пъти седмично са едва 11%.

Затова разговорът е за под 50: нещата, които убиват на 65, се трупат от 30 нататък, и то тихо. А системата няма да те повика — у нас няма покани и активно повикване за скрининг, всичко зависи от това сам да отидеш при личния лекар.

Изследване номер едно изобщо не е кръвен тест

Ако от цялата статия остане само едно нещо, нека е това: мери си кръвното. Американската работна група по профилактика (USPSTF) дава на скрининга за хипертония най-високата си оценка — степен A — за всички възрастни от 18 години нагоре. Заключението е с висока степен на сигурност и „съществена нетна полза“ — формулировка, която тази организация пази за съвсем малко изследвания.

Честотата е проста. От 40 нагоре — всяка година; същото важи при високо-нормално кръвно или наднормено тегло. Между 18 и 39 години, без рискови фактори и с нормално предишно измерване, стига веднъж на 3 до 5 години.

Има и второ действие, което почти никой не прави: една висока стойност в кабинета не е диагноза. USPSTF настоява преди диагноза и лечение стойностите да се потвърдят с измервания извън кабинета — вкъщи, в спокойна обстановка, няколко пъти.

Хубавата новина за българския ред: измерването на кръвно влиза в годишния профилактичен преглед за всички над 18 години. Това изследване вече ти се полага всяка година, безплатно, независимо от възрастта — трябва само да отидеш.

Кръвната захар: скринингът не започва на 18 и не започва на 50

Тук границата е конкретна и изненадва и в двете посоки. USPSTF препоръчва скрининг за предиабет и диабет тип 2 при възрастни от 35 до 70 години, които имат наднормено тегло или затлъстяване — степен B. Не на 18, не на 40 и не на 50: на 35, и то само ако теглото е повишено. Праговете също са конкретни: индекс на телесна маса 25 и повече за наднормено тегло, 30 и повече за затлъстяване; при хора с азиатски произход данните сочат, че по-подходящата граница може да е 23.

С други думи, мъж на 30 години или мъж на 40 със здравословно тегло не попада в препоръката — тя иска възраст и тегло едновременно. По-рано се започва при фамилна анамнеза за диабет и при групи, в които болестта е непропорционално честа; това е изричното изключение от възрастовата граница.

Колко често? Оптималният интервал след първи нормален резултат не е сигурен, но кохортните и моделните проучвания сочат, че веднъж на 3 години е разумен подход. Приемливи са и трите теста — глюкоза на гладно, гликиран хемоглобин (HbA1c) и обременяване с глюкоза; HbA1c има предимството, че не иска гладуване и не се влияе от стрес или боледуване в дните около изследването.

Българската подробност: кръвната захар на гладно не е автоматична част от годишния преглед — НЗОК я предвижда „при наличие на риск“, тоест по преценка на личния лекар. Как се разчитат самите стойности и кой тест кого пропуска е отделна тема; тук важното е кога и на кого.

Липидите: четири указания, четири различни отговора кога да започнеш

На пръв поглед тук цари хаос. Българският пакет дава триглицериди, общ холестерол и HDL с оценка на сърдечно-съдовия риск на мъже от 40 години нагоре, веднъж на 5 години; под 40 липиди в профилактичния пакет няма. USPSTF изобщо не задава въпроса „кога да си мериш холестерола“, а „кога има смисъл да се обсъжда статин“: степен B за възрастни на 40–75 години с поне един рисков фактор — дислипидемия, диабет, хипертония или тютюнопушене — и изчислен 10-годишен риск от 10% нагоре; за хората на 76 и повече доказателствата са обявени за недостатъчни. Британският NICE тръгва най-рано: рисковият калкулатор QRISK3 се използва от 25 до 84 години, а при хората над 40 оценката се преразглежда текущо.

Това не е спор за възрастта — трите институции отговарят на три различни въпроса. НЗОК решава кога плаща изследването, USPSTF — кога има смисъл лечение, NICE — кога да се смята рискът. Общото е по-важно от разликите: холестеролът не се чете сам. И американските, и британските указания го ползват като едно от входните числа в изчисление на 10-годишен риск, а не като присъда. Затова една и съща стойност значи различно при 32-годишен непушач и при 48-годишен пушач с високо кръвно.

NICE казва и нещо, което описва точно българската ситуация: случайната, опортюнистична проверка не бива да е основната стратегия за откриване на сърдечно-съдов риск при неселектирани хора. Как работи оценката SCORE2 и къде попада България в рисковите зони е разгърнато в отделна статия.

Трите инфекции, които се хващат с еднократен тест — и които българският пакет чака до 40

Хепатит C, хепатит B и ХИВ имат нещо общо: могат да мълчат с години, а се откриват с по един евтин тест.

За хепатит C препоръката на USPSTF е категорична: скрининг при всички възрастни от 18 до 79 години, степен B, със заключение за съществена нетна полза. Това е съзнателно разширяване — предишната версия покриваше само родените между 1945 и 1965 г. и хората с висок риск. Тестът е антитела срещу вируса, а положителният резултат се потвърждава с PCR.

При хепатит B двата големи авторитета се разминават и е честно да се каже. USPSTF препоръчва скрининг само при повишен риск — степен B. Американският здравен институт CDC през 2023 г. отиде по-далеч: поне едно изследване през живота при всички възрастни над 18 години, изрично отбелязано като нова препоръка.

За ХИВ USPSTF дава степен A — скрининг при всички от 15 до 65 години, а извън тези граници — при рискови фактори.

И българският ред: бързите тестове за HBsAg и anti-HCV се полагат на 40, 45, 50, 55 и 60 години. За мъж под 40 в пакета няма нито един от двата — това е разликата между „веднъж в живота от 18 г.“ и „пет пъти, но чак от 40“. ХИВ тест в профилактичния пакет по НЗОК няма изобщо — за него ще трябва да попиташ отделно.

Кое НЕ си струва при мъж под 50 — честният списък

Списъкът какво да не си правиш е също толкова полезен, колкото и другият — под 50 повечето скъпи редове на бланката не отговарят на никакъв въпрос.

PSA. Препоръката на USPSTF изобщо не покрива мъже под 55 години: обхватът ѝ е 55–69 години (индивидуално решение) и над 70 (препоръчва се против). За по-младите тя пише направо, че данните за полза от скрининг са ограничени — голямото американско проучване PLCO дори не е набирало мъже под 55. Целият спор около PSA и българският ред от 45 години са разгледани в статията за изследванията при мъже над 50.

Тестостерон без оплаквания не е скринингово изследване — и това е тема на същата съседна статия.

Тумормаркери. Инициативата Choosing Wisely го формулира без уговорки: CEA, CA-125, HE4, CA-15.3, алфа-фетопротеин и CA-19.9 не се поръчват за търсене на рак при хора без симптоми — чувствителността и специфичността им не стигат за скрининг в популация, където онкологичните заболявания са редки. Мястото им е друго: проследяване на вече установен тумор, който отделя конкретния маркер.

„Пакетът от 60 показателя“. Логиката „повече редове — повече сигурност“ е обратна: референтният диапазон по конструкция изключва част от здравите хора и всеки излишен ред добавя шанс за фалшива тревога. Темата е разгърната в статията за годишния профилактичен пакет.

И една странност накрая: ЕКГ влиза в българския годишен преглед за всички над 18, докато USPSTF препоръчва против такъв скрининг при безсимптомни хора с нисък риск — напрежението между двете е описано в статията за сърдечно-съдовия скрининг.

Половината от прегледа, която не е кръв — и която мъжете пропускат най-често

Ако прегледът беше само бланка с кръв, щеше да пропуска половината от онова, което реално скъсява живота.

Алкохолът. USPSTF препоръчва при всички възрастни над 18 години скрининг за нездравословна употреба плюс кратка поведенческа консултация при рискова — степен B. Инструментът не е изследване, а разговор: най-точни са кратките въпросници с 1 до 3 въпроса, като AUDIT-C или дори един-единствен въпрос. Числото, което прави темата българска: 11,2 литра алкохол на глава годишно при 9,8 средно за ЕС — около 14% над средното, без спад през последните години.

Настроението. Скрининг за депресия се препоръчва при цялото възрастно население, изрично независимо от рисковите фактори — степен B. Рискът е по-висок при фамилна анамнеза, предишни епизоди, преживяна травма или тежки житейски събития и при налично заболяване. Оценка на психичния статус впрочем вече е част от годишния безплатен преглед у нас — заедно с ориентировъчна проверка на зрението и изчисляване на индекс на телесна маса.

Теглото не е козметика: наднорменото тегло и затлъстяването са най-силният рисков фактор за предиабет и диабет тип 2. А цигарите — 29% ежедневни пушачи, най-много в ЕС, без спад от десетилетие — са единственото „изследване“ от този списък, чието спиране променя всички останали числа.

Остават нещата, които не са в никой кръвен пакет: зъбите, кожата и бенките, слухът. Никой не ги брои за профилактика, а са точно това — част от минимума, за която бланка не съществува.

Кога честотата се сгъстява заради риск, а не заради възраст

Всички възрастови граници дотук важат за човек без утежнена история. Рискът ги мести — и то надолу.

Фамилният диабет е най-ясният пример: USPSTF изрично препоръчва да се обмисли скрининг преди 35 години при фамилна анамнеза за диабет — долната граница престава да важи. Ранният инфаркт в рода и другите утежнения пък влизат в изчислението на 10-годишния сърдечно-съдов риск. USPSTF брои четири рискови фактора — дислипидемия, диабет, хипертония и тютюнопушене — и един стига, за да се задейства разговорът за статин между 40 и 75 години. Британският калкулатор QRISK3 покрива и много по-млади хора — работи от 25 години нагоре.

Дебелото черво заслужава отделен ред. Американското дружество за борба с рака препоръчва редовен скрининг от 45 години при среден риск. При повишен риск обаче — силна фамилна анамнеза за колоректален рак или определени видове полипи, възпалително чревно заболяване, наследствен синдром като FAP или синдром на Линч — може да се наложи да се започне преди 45, да се изследва по-често и с конкретни изследвания. Важната уговорка: универсална таблица няма. Дружеството само казва, че препоръките зависят от това кой в семейството е боледувал и на каква възраст е бил диагностициран — това е разговор с лекар, не число от статия.

У нас този разговор почти не се случва: участието в скрининг за колоректален рак при хората на 50–74 години е било едва 4%.

Българският ред: какво точно ти се полага под 50 и с какво направление

Правото е просто: всяко здравноосигурено лице над 18 години има един задължителен профилактичен преглед за календарната година при личния лекар. Без повод и без оплакване — той се полага.

Какво има в него всяка година, независимо от пола и възрастта: анамнеза и подробен преглед, изчисляване на индекс на телесна маса, оценка на психичния статус, ориентировъчна проверка на зрението, измерване на кръвно, ЕКГ и изследване на урина с тест-ленти в кабинета. Кръвна захар на гладно в лаборатория се добавя при наличие на риск.

Веднъж на 5 години, между 20 и 65 години, идват и кръвните изследвания: пълна кръвна картина, АСАТ, АЛАТ, креатинин, урина и пикочна киселина. От 40 нагоре при мъжете се добавят липидите с оценка на сърдечно-съдовия риск, пак на 5 години, и бързите тестове за хепатит B и C на 40, 45, 50, 55 и 60 години.

Практическият извод за мъж на 28 или 35: годишният преглед е реален и не е малък — кръвно, ЕКГ, тегло, урина, психичен статус — но кръвта идва веднъж на пет години, а липиди преди 40 няма. Всичко останало от този текст се урежда с разговор, не с бланка. И една подробност, която малко хора знаят: НЗОК изисква всеки личен лекар да е поставил на общодостъпно място в кабинета си информация кои прегледи и изследвания се полагат и колко често — можеш просто да я прочетеш на стената.

Какво да занесеш на лекаря — и как да не превърнеш прегледа в колекция от числа

Три неща променят решенията повече от всеки допълнителен ред на бланката: точна фамилна анамнеза (кой, какво и на каква възраст), брой цигари и брой питиета седмично. Това не са любезни въпроси за протокола — това са входните данни на рисковите калкулатори.

Занеси и кръвното от вкъщи. Няколко записани измервания в спокойна обстановка не са самодейност — USPSTF изрично иска потвърждение извън кабинета, преди да се говори за диагноза и лечение. Домашният дневник е принос, не претенция.

Приготви си и един въпрос, който върши повече работа от „кое още да си направя“: какъв е 10-годишният ми риск и кое го мести най-много при мен? И американските, и британските указания са построени точно около това число. Оценката не е еднократно събитие — след 40 се преразглежда текущо.

Накрая — честната граница на цялото упражнение. Нормалният резултат значи, че конкретните няколко чести състояния, за които е гледано, не са намерени. Не значи, че тялото е проверено. Ако имаш оплакване, пътят е друг: минава през симптома и през преглед при лекар, не през профилактичния пакет. Минимумът за спокойствие е точно това — минимум. Малък, евтин, изпълним. Останалото е живот между прегледите.