Добавки за мъже: кои имат смисъл и кои са маркетинг

Какво купуваш: добавката е храна и никой не е проверил дали действа

По закон хранителната добавка е храна, не лекарство. За да стигне до рафта в България, тя се вписва в публичния регистър на БАБХ. Към заявлението се прилагат етикетът, оригиналният етикет, ако продуктът е внос, и декларация, че съставът отговаря на написаното и вътре няма забранени вещества. Срокът е 17 дни, такса няма.

В този списък липсва един документ: клинично изпитване. Регистърът гледа етикет и декларация за състава. Дали капсулата наистина вдига тестостерона, не е сред нещата, които се проверяват при вписването.

Оттук идва и разликата между кутията на добавката и листовката на лекарството. Авторите на преглед от 2020 г. върху „тестостероновите бустери“ припомнят позицията на американската агенция FDA: за разлика от лекарствата, добавките не са предназначени да лекуват, да диагностицират или да предпазват от болести и не бива да го твърдят. В същия преглед обаче девет от десет продукта обещават да „вдигнат тестостерона“.

Затова въпросът пред рафта не е „регистрирана ли е“, а „изпитвана ли е“. Отговорът е в изпитванията, а там картината е доста по-скромна от рекламата.

„Тестостерон-бустерите“: 50 продукта, 109 съставки и колко от тях имат данни

Как изглежда пазарът, показва едно просто упражнение. Clemesha и колеги пишат в Google „Testosterone Booster“, взимат първите 50 продукта и проверяват всяка съставка в PubMed — само проучвания при мъже и само за ефекта от приема.

Обещанията са предвидими: 90% от продуктите твърдят, че вдигат тестостерона, половината — че подобряват либидото, 48% — че ще се чувстваш по-силен. В петдесетте кутии има общо 109 различни съставки, средно по 8,3 на продукт. Най-често се срещат цинк, фенугрек, витамин B6, трибулус, магнезий, бор, DIM, тонгкат али и мака.

После идва сверката. За 61,5% от съставките няма нито едно проучване за ефект върху тестостерона. За около една четвърт (24,8%) има данни за покачване, но при повече от половината от тях — 15 от 27 — има и данни в обратната посока. За 10,1% от съставките има данни, че понижават тестостерона, за 18,3% — че не го променят. Повече от две проучвания имат едва 5,5%.

Дозите също са щедри. Медианното количество витамин B12 е 1291% от препоръчителния дневен прием, на B6 — 807,6%, на цинк — 272%. Тринайсет продукта минават горната допустима граница по американските норми: два за цинк (40 mg и повече), два за витамин B3 (над 35 mg) и девет за магнезий (над 350 mg).

Авторите цитират и описан случай на белодробна емболия след „тестостеронов“ продукт с екстракт от фенугрек. Един случай не доказва причина, но напомня, че „натурално“ и „безрисково“ не са синоними.

Трибулус, DHEA, D-аспарагинова киселина: най-продаваните, без ефект при хора

Систематичен преглед на Morgado и колеги събира 52 проучвания за 27 „бустера“ от последните две десетилетия. Въпросът е един: покачва ли се общият тестостерон спрямо плацебо — при спортисти, при мъже с късен хипогонадизъм, при безплодни и при здрави мъже.

Отговорът: повечето не го повишават. Четирите проучвания за трибулус, двете за D-аспарагинова киселина и двете за мака не попадат сред изключенията. А изключенията са малко и с уговорки: HMB и бетаин при спортисти; тонгкат али, сместа Tesnor и пречистен шиладжит — „възможно ефективни“ при късен хипогонадизъм; тонгкат али и ашваганда — „възможно ефективни“ при здрави мъже. Това е най-ниската положителна степен в прегледа, не препоръка.

За трибулуса службата за хранителни добавки към американския NIH е лаконична: само няколко малки и кратки изпитвания, нито едно след 2007 г. При мъже между 20 и 36 години 10 или 20 mg/kg за четири седмици не вдигат нито тестостерона, нито LH. 22 професионални ръгбисти пият по 450 mg дневно пет седмици и нямат повече сила или чиста мускулна маса, отколкото с плацебо. Австралийският институт по спорт съветва спортистите да не го ползват: такива продукти или са забранени в спорта, или носят висок риск от замърсяване с вещества, които дават положителна допинг проба.

DHEA не се представя по-добре. 40 мъже, които вдигат тежести, средно на 48 години, приемат 100 mg дневно дванайсет седмици — без разлика в тестостерона, силата и мускулната маса спрямо плацебо. При 20 млади мъже 150 mg дневно също не дават нищо. Освен това DHEA е в забранителния списък на WADA.

Фенугрек и ашваганда: най-добрият сигнал — и защо още не е доказателство

Smith и колеги преглеждат само рандомизирани изпитвания с по една билка при мъже над 18 години: 32 проучвания, 13 билки, публикувани между 2001 и 2019 г. Положителен ефект върху тестостерона показват екстрактите от семена на фенугрек и от корен или лист на ашваганда; някакви данни има и за червения женшен и форсколина.

Уговорките обаче са в същия преглед. Статистически значимо покачване отчитат само 9 от 32-те проучвания. С нисък риск от систематична грешка са едва 6. Половината са при мъже под 40 години. Авторите сами пишат за малки извадки, различни дози и различни екстракти и искат още изследвания, преди да се говори за ефикасност и безопасност.

Американският център NCCIH казва почти същото за ашвагандата: много от изпитванията са малки и с различни препарати, а „ограничени данни“ сочат, че прием от два до четири месеца може да повиши тестостерона и качеството на сперматозоидите.

По-важна е частта за безопасността. Ашвагандата вероятно е безопасна за кратко — до три месеца; за по-дълго данните не стигат. Описани са редки случаи на чернодробно увреждане. Не се препоръчва при автоимунни болести и при болести на щитовидната жлеза. Може да взаимодейства с лекарства за диабет, за кръвно, за щитовидната жлеза, със седативи и с имуносупресори.

И една подробност специално за мъже: тъкмо защото може да покачи тестостерона, хора с хормоночувствителен рак на простатата трябва да я избягват.

Цинк и магнезий: помагат на дефицита, не на тестостерона

Цинкът е най-честата съставка в „бустерите“. В прегледа на Morgado обаче петте проучвания с цинк и магнезий не са сред изключенията — общият тестостерон не се покачва.

Това не прави цинка излишен, а го връща на мястото му. Препоръчителният прием за мъж над 19 години е 11 mg дневно, горната допустима граница за възрастни — 40 mg от всички източници. Истински риск от недостиг имат хора с хронични чревни болести (възпалителни болести на червата, цьолиакия), след бариатрична операция, вегетарианци и вегани, както и хора, които злоупотребяват с алкохол. Там добавката има повод. При мъж без дефицит няма основание да очакваш от нея нещо за тестостерона.

Прекаляването има цена. По данни на NIH 50 mg цинк и повече в продължение на седмици пречат на усвояването на медта и могат да доведат до меден дефицит, отслабват имунната функция и свалят HDL холестерола. С храна такива количества практически не се достигат.

Магнезият се продава „за мускулите“. Прегледът на Cochrane, актуален до септември 2019 г., заключава с умерена сигурност, че магнезият едва ли намалява честотата или силата на мускулните крампи при по-възрастни хора. Диарията пък е честа: при 11 до 37% от приемащите срещу 10–14% при плацебо. А девет от петдесетте „бустера“ съдържат над 350 mg — повече от горната граница за магнезий от добавки по американските норми.

Витамин D и тестостеронът: едно изпитване каза „да“, мета-анализът каза „не“

През 2011 г. Pilz и колеги публикуват малко изпитване: 54 мъже с наднормено тегло, включени в програма за отслабване, с витамин D в дефицитния диапазон (25(OH)D под 50 nmol/L) и тестостерон в долния край на нормата. 31 от тях получават по 3332 IU витамин D дневно за една година, 23 — плацебо. В групата с витамин D общият тестостерон се качва от 10,7 на 13,4 nmol/L спрямо началото; при плацебо не мърда. Авторите сами наричат резултата хипотеза, която чака потвърждение от нови рандомизирани изпитвания.

Потвърждението не идва. Мета-анализ от 2019 г. събира осем рандомизирани изпитвания с десет оценки на ефекта — дози от 600–4000 IU дневно до 60 000 IU седмично, продължителност от шест седмици до 36 месеца. Значим ефект върху общия тестостерон няма: средната разлика е 0,20 nmol/L, а доверителният интервал (от −0,20 до 0,60) включва нулата. Няма ефект и върху SHBG — белтъка, който свързва половите хормони в кръвта. Подгрупите по изходен витамин D и по изходен тестостерон също не показват нищо.

В прегледа на Morgado витамин D3 е най-изследваният „бустер“ — десет проучвания — и пак не е сред изключенията.

Практическият извод е скучен и полезен: витамин D се пие, когато 25(OH)D е нисък, заради самия дефицит. Като средство за тестостерон няма покритие.

Простатата: когато добавката не помага — и когато вреди

Най-поучителната история за мъжките добавки е изпитването SELECT. В него влизат 35 533 мъже от 427 центъра в САЩ, Канада и Пуерто Рико — над 55 години (чернокожите — над 50), с PSA до 4,0 ng/mL и нормален ректален преглед. Разпределени са на случаен принцип в четири групи: селен 200 µg дневно, витамин E 400 IU дневно, двете заедно или плацебо.

Става обратното. В групата с витамин E случаите на рак на простатата са 620 срещу 529 при плацебо — относително 17% повече (HR 1,17). В абсолютни числа това са 1,6 случая повече на 1000 човекогодини, тоест на хиляда мъже, проследени една година. Селенът сам (HR 1,09) и комбинацията (HR 1,05) не променят риска значимо: селенът не се оказва вреден, но и не пази.

При първия анализ през 2008 г. покачването при витамин E още не е статистически значимо; става такова едва при по-дългото проследяване. Изводът на авторите е, че витамин E като добавка значимо увеличава риска от рак на простатата при здрави мъже. Говорим за синтетичен алфа-токоферол ацетат в доза 400 IU дневно, не за витамин E от храната.

За сао палмето прегледът на Cochrane от 2023 г. обхваща 27 рандомизирани изпитвания с 4656 мъже с оплаквания от доброкачествено уголемена простата, сравнени с плацебо. След 3–6 месеца разликата в симптомите е 0,90 точки по скала от 0 до 35 — малка или никаква, и то с висока сигурност; същото важи за качеството на живот. След 12–17 месеца разлика няма. Нежеланите реакции са колкото при плацебо, а за комбинациите с други билки сигурността е ниска.

Ако уринирането се е променило или се влошава, това е повод за преглед, не за кутия от аптеката.

„100% натурално за потентност“: когато в капсулата има лекарство

Тук рискът вече не е „не действа“, а „действа, защото вътре има лекарство“. Екип от медицинските университети в София, Пловдив и Плевен анализира 20 хранителни добавки за еректилна дисфункция. В 14 от тях — 70% — открива недекларирано лекарствено вещество; в 12 то е силденафил.

Количествата са от 2 mg до 116,55 mg на таблетка, при максимална единична доза силденафил 100 mg. С други думи, една „билкова“ таблетка може да предозира. В една капсула има недеклариран тадалафил — 19,5 mg. Намерени са и аналози на силденафила, за чиято токсичност няма данни.

Всичките двайсет продукта се рекламират като „100% натурални“ и „без странични ефекти“. Нито един не споменава възрастови ограничения или взаимодействия с лекарства. Част от тях са купени от интернет магазини, включително от американски сайт, така че 70% не е оценка за рафта в кварталната аптека.

Защо това не е дреболия: силденафил, тадалафил и варденафил са противопоказани при прием на нитрати, например нитроглицерин. Комбинацията може да свали кръвното опасно. Мъжът с исхемична болест на сърцето, който посяга към „билка“, за да си спести рецептата, е точно човекът в риск — и от етикета няма как да го разбере.

Ако „билка“ за потентност подейства като лекарство, струва си да се запиташ дали не е.

Креатинът: една от малкото добавки, които правят каквото пишат — при условие

След толкова „не“ идва едно „да“. Креатинът е сред най-изследваните спортни добавки и според NIH краткосрочният прием увеличава силата и мощността при повтарящи се кратки максимални усилия — вдигане на тежести, спринт. По-дългият прием помага на тялото да се приспособи към тренировъчното натоварване. Международното дружество по спортно хранене (ISSN), цитирано от NIH, определя креатин монохидрата като най-ефективната налична добавка за високоинтензивни усилия и за чиста мускулна маса при тренировки.

Уговорките са три. Работи заедно с тренировките, не вместо тях. За издръжливост — дълго бягане, плуване — ползата е малка, а качените килограми могат да пречат. И теглото наистина се качва: с 1–2 kg за месец, защото се задържа вода.

Смята се за безопасен за кратко при здрави възрастни; има данни за безопасност и при няколкогодишна употреба. Схемите по NIH са две: натоварваща фаза с 20 g дневно (четири приема по 5 g) за 5–7 дни и после 3–5 g дневно, или направо 3–6 g дневно за три-четири седмици, без натоварване. Най-изследваната форма е монохидратът. По-скъпите — етилов естер, буферирани и други — не са доказали предимство.

Остава един капан в лабораторията. Креатинът се разгражда до креатинин, който се отделя през бъбреците. Затова кажи, че го пиеш, преди да ти изследват креатинин и eGFR — показателя, по който се преценява бъбречната функция.

Какво реално помага на тестостерона и какво да кажеш на лекаря

Събрани заедно, прегледите казват едно: няма добавка, която надеждно вдига тестостерона при мъж без дефицит. При Morgado повечето „бустери“ не успяват; при Smith само 6 от 32 изпитвания са с нисък риск от грешка.

Онова, което помага, когато тестостеронът е нисък заради начина на живот, не се продава в кутия: да отслабнеш, ако има затлъстяване, и да се намери и лекува причината — лекарство, алкохол, лош сън, хронично заболяване. Ако оплакванията са истински — ниско либидо, проблеми с ерекцията, умора — пътят минава през изследване, не през бустер. Кога и как се мери тестостеронът и какво следва при ниска стойност, е описано в статиите за ниския тестостерон, за ниското либидо и за еректилната дисфункция.

На прегледа занеси списък на всичко, което пиеш, с точните дози от етикета. В един „бустер“ има средно 8,3 съставки, а 13 от 50 минават горната граница за цинк, B3 или магнезий — някой трябва да събере сбора от всички кутии и това е лекарят.

Четири неща кажи непременно:
— че пиеш ашваганда, ако имаш заболяване на щитовидната жлеза или вземаш лекарства за диабет или за кръвно;
— че си вземал „билка за потентност“, ако си на нитрати;
— че пиеш креатин, преди да ти изследват креатинин;
— че пиеш витамин E в доза като в SELECT — 400 IU дневно.