Инфекции и имунитет

Хранене и имунитет — какво да ядеш реалистично

Имунната система не работи със „суперхрани“, а с напълно обикновени неща: белтък, няколко витамина и минерала и достатъчно енергия. Тук няма списък с добавки, а чинията — кои вещества наистина участват в защитата, в кои обичайни български храни ги има, кои недостизи са чести у нас и кои почти не се срещат. Ще видиш и кои кухненски митове не издържат на проверка и кога е по-разумно да си направиш изследване, вместо да гадаеш.

Проверено · 20.11.2026 Автор: Diagnoza.bg
Разкодирай своето кръвно изследване — безплатно Качи изследване30 секКак работи

Какво реално може храната: „нормална функция“, не „по-силен имунитет“

Европейският регламент за здравните претенции позволява за някои вещества да се пише, че „допринасят за нормалната функция на имунната система“. Сред тях са медта, фолатът, желязото, селенът и витамините A, B6, B12 и C. Условието е храната да е поне „източник“ на съответното вещество. Забележи думата „нормална“ — никъде не пише „по-силна“.

Витамин C има и втора, по-тясна претенция: че поддържа нормалната функция на имунната система по време на интензивно физическо натоварване и след него. Тя важи само при 200 mg дневно над препоръчителния прием.

Американският NIH дава по-дълъг списък. За нормална имунна функция според него са особено важни витамините A, B6, B12, C, D, E и K, фолатът, медта, йодът, желязото, магнезият, селенът и цинкът. Когато някое от тях не достига, защитата работи по-зле и инфекциите са по-вероятни. Обратното обаче не важи: ако нямаш дефицит, по-големият прием с добавки в повечето случаи нито пази от инфекции, нито ускорява оздравяването.

Затова разумната цел е чиния без недостиг, а не „вдигнат“ имунитет. Защо второто подвежда, е обяснено в „Как реално да повишиш имунитета си“.

Откъде идват тези вещества в обичайната храна

Витамин A в готов вид (ретинол) има в рибата, черния дроб и другите карантии, млечните продукти и яйцата. Плодовете и зеленчуците дават бета-каротин — провитамин A.

Витамин C идва от плодовете и зеленчуците: чушки, цитруси, киви, ягоди, броколи. По таблиците на NIH половин чаша сурова червена чушка съдържа 95 mg, един среден портокал — 70 mg, а половин чаша варено зеле — 28 mg. Препоръчителният прием е 90 mg за мъжете и 75 mg за жените. Топлината го разрушава, затова дългото съхранение и готвене го намаляват; на пара или в микровълнова загубите са по-малки.

Цинк има в месото, рибата, яйцата и млечните продукти. Бобовите, ядките и пълнозърнестите също го съдържат, но фитатите в тях го свързват и той се усвоява по-слабо. Според това колко растителна е храната, от нея се усвояват от 5% до над 50%.

Селен дават рибата, месото, яйцата, млечните продукти, хлябът, бобът, лещата и ядките. С бразилските ядки внимавай: една съдържа 68–91 µg, а препоръчителният прием е 55 µg. Горната граница според NIH е 400 µg, а европейската EFSA през 2023 г. я определи на 255 µg.

Витамин E е в ядките, семената, растителните масла и зелените листни зеленчуци и рядко не достига. За B12 и фолата има отделни статии — „B12 при вегани и вегетарианци“ и „Фолат преди и по време на бременност“.

Колко чести са дефицитите у нас — и кои почти не се срещат

Масов е само недостигът на витамин D. Проучване на Борисова и съавтори измерва 25(OH)D — формата, в която витамин D циркулира в кръвта — при 2032 души на 20–80 години от 12 области на страната през януари и февруари 2012 г. Средната стойност е 38,75 nmol/L. Дефицит имат 21,3% от изследваните, недостатъчност — 54,5%, и само 24,2% са с достатъчно. При жените дефицитът е по-чест (26,9% срещу 15,1% при мъжете). Данните са зимни и не казват как изглежда цялата година.

По данни на НЦОЗА през зимата и пролетта ядем малко плодове и зеленчуци. Рибата и пълнозърнестите храни са по 4–10 g дневно, млякото и млечните — 120–150 g. Приемът на повечето микронутриенти е под нужното, най-вече на фолиева киселина, калций и желязо — между 45 и 80% от препоръчаното.

Тежкият недостиг на витамин C, скорбутът, е рядкост в развитите страни. Явни признаци има едва когато приемът падне под около 10 mg дневно седмици наред. Застрашени са хората с еднообразна храна — някои възрастни, които живеят сами, злоупотребяващите с алкохол, хората на крайни диети.

С цинка е подобно — повечето хора в развитите страни си го набавят. По-уязвими са възрастните хора, вегетарианците и веганите, бременните и кърмещите, хората с чревни заболявания или след бариатрична операция и злоупотребяващите с алкохол. Дефицитът на селен в САЩ според NIH е много рядък; рискът е при диализа, при HIV и при храна предимно от растения от бедни на селен почви.

Какво значат числата за 25(OH)D, феритин и B12 на бланката, е описано на страниците на показателите и в статиите „Дефицит на витамин D“, „Нисък феритин“ и „Нисък B12“.

Белтъкът и възрастните хора: недохранването е по-честата пробойна

Стане ли дума за храна и имунитет, почти всички мислят за витамини. При възрастните хора по-честата пробойна е друга — просто не се яде достатъчно, най-вече белтък.

Европейското дружество по клинично хранене ESPEN свързва недохранването с повече инфекции, по-дълъг болничен престой, по-бавно възстановяване и по-висока смъртност. Сред възрастните, които живеят самостоятелно, то обикновено засяга под 10%, но сред хоспитализираните стига до две трети.

Препоръката е възрастният човек да приема поне 1 g белтък на килограм телесно тегло дневно. За здрави възрастни експертните групи предлагат 1,0–1,2 g/kg, при остро или хронично заболяване — 1,2–1,5 g/kg, а при тежко заболяване, травма или недохранване — до 2,0 g/kg. При възпаление, инфекции и рани нуждата расте, макар че точно с колко, е трудно да се определи. За енергията грубият ориентир е около 30 kcal на килограм, като се следи теглото.

Ръководството иска и всеки възрастен човек, включително с наднормено тегло, да се проверява за недохранване при личния лекар поне веднъж годишно.

На българска трапеза ориентирите на НЦОЗА изглеждат така:
— птиче или постно червено месо до три пъти седмично, порция от 100 g;
— риба един-два пъти седмично, по 150–200 g;
— боб, леща или соя поне два пъти седмично;
— 30–50 g ядки на ден;
— по едно яйце дневно, ако холестеролът не е повишен;
— чаша кисело или прясно мляко и 50 g сирене дневно.

Хранителният модел: средиземноморската диета и маркерите на възпалението

Според НЦОЗА начинът на хранене като цяло е по-тясно свързан със здравето и болестите, отколкото отделните храни или хранителни вещества.

За средиземноморския модел има и обобщени данни от изпитвания. Мета-анализ на Швингшакъл и Хофман от 2014 г. събира 17 рандомизирани изпитвания с 2300 възрастни участници, всяко продължило поне 12 седмици. При средиземноморско хранене високочувствителният C-реактивен протеин (hs-CRP), маркер за възпаление, пада средно с 0,98 mg/L, а интерлевкин 6, друг възпалителен белтък, — с 0,42 pg/mL. Адипонектинът се покачва, а ендотелната функция, тоест работата на вътрешната обвивка на съдовете, се подобрява.

Две уговорки. Първо, изпитванията се различават силно помежду си — хетерогенността е 91% за CRP и 81% за интерлевкин 6, така че средната стойност е приблизителна. Второ и по-важно: измерени са маркери на възпалението и на съдовете, а не инфекции. Изпитванията не проверяват дали хората боледуват по-рядко.

Средиземноморското хранене върви с по-ниски показатели на възпаление. Дали това значи по-малко настинки, от тези данни не се знае.

Самите принципи на модела, проучването PREDIMED и българската трапеза са разгледани в „Средиземноморска диета — принципи и полза за сърцето“.

Влакнини, ферментирали храни и микробиомът: какво показва едно малко изпитване

За кисело мляко, ферментирали зеленчуци и влакнини се говори много, а тук стъпваме на едно-единствено малко изпитване при хора — на екип от Станфорд, публикувано в списание Cell през 2021 г.

В него 36 здрави възрастни са разпределени на случаен принцип в две групи по 18 души. Едните десет седмици ядат много ферментирали храни — кисело мляко, кефир, ферментирала извара, кимчи и други ферментирали зеленчуци, напитки от зеленчукова саламура, комбуча. Другите наблягат на влакнините. Цялото проучване трае 17 седмици.

При ферментиралите храни разнообразието на микробиома — съвкупността от чревните бактерии — расте устойчиво, и то повече при по-големи порции. В кръвта намаляват 19 възпалителни белтъка, сред които интерлевкин 6, а четири вида имунни клетки са по-слабо активирани. При влакнините разнообразието остава същото и тези 19 белтъка не намаляват.

Първичният показател на проучването — обобщена оценка на цитокиновия отговор — не се променя. Участниците са малко и са здрави. Мерени са маркери, а не колко често някой боледува. Самите автори наричат работата си проверка на идея.

Киселото мляко и ферментиралите зеленчуци са си на мястото в чинията, но от това изпитване не следва, че пазят от инфекции.

Пробиотиците като добавка са отделна тема — тя е в „Добавки за имунитет и студения сезон“.

Захар, алкохол и преработени храни: какво реално е измерено

„Захарта спира имунитета за часове“ — това твърдение има конкретен произход: проучване на Санчес и съавтори от 1973 г. Участниците приемат 100 g въглехидрати като глюкоза, фруктоза, захароза, мед или портокалов сок. После под микроскоп се брои колко бактерии поглъщат неутрофилите им, вид бели кръвни клетки. Способността им спада значимо, най-силно един-два часа след приема, и на петия час още е под изходната. Нишестето няма такъв ефект.

Изследването е на повече от половин век. Мери лабораторен показател върху кръвни проби, а не колко често хората боледуват. И дозата е 100 g чиста захар наведнъж. От него не следва, че парче торта „изключва“ имунитета.

НЦОЗА съветва захарта и сладкарските изделия да се ограничават, а подсладените безалкохолни напитки — да се избягват; ако подслаждаш, по-добре с пчелен мед.

За ултрапреработените храни не е намерено пряко изследване, което да ги свързва с честотата на инфекциите.

За алкохола съветът на НЦОЗА е да не се пие. Ако все пак пиеш — до 330–500 ml бира, или 150 ml вино, или 50 ml концентрат на ден, бавно и с храна. При бременност и кърмене — без алкохол. Как алкохолът се отразява на защитата срещу инфекции, е описано в „Как реално да повишиш имунитета си“.

Митовете в кухнята: чесън, мед, джинджифил, „суперхрани“ и „алкализиране“

Чесън. Според NIH само няколко проучвания са проверявали дали чесънът като добавка пази от настинка или грип и не е ясно дали помага. В яденето е напълно наред, но не е защита. Подробностите са в статията за добавките.

Мед. Преглед на Cochrane от 2018 г. обхваща шест малки изпитвания с 899 деца от 1 до 18 години с остра кашлица. Медът вероятно облекчава кашлицата повече от плацебо и от липсата на лечение, когато се дава до три дни, и може би колкото декстрометорфана. Доказателствата са с ниско до умерено качество, а повечето деца са получили мед само за една нощ. Тоест медът успокоява симптом, не променя имунитета. И едно твърдо правило: на бебе до 12 месеца мед не се дава заради риск от ботулизъм.

Джинджифил. Надеждни данни, че влияе на имунната функция или на честотата на инфекциите, не са намерени.

„Суперхрани“. Европейските претенции, за които стана дума в началото, са за конкретни вещества и за нормалната функция, не за „суперхрани“.

„Алкализиране“. Системен преглед от 2016 г. цитира рандомизирано изпитване, в което „алкализиращата“ диета променя pH на кръвта с едва 0,014 единици, а на урината — с 1,02. Храната мени урината, не кръвта, защото киселинността се регулира от бъбреците. Прегледът е посветен на рака; за имунитета преки данни няма. А „алкалната“ диета има и цена — изключва много храни с полезни вещества.

Бременни, вегани и вегетарианци: къде чинията иска повече внимание

Бременност. Според НЦОЗА през втория и третия триместър расте нуждата от белтък. Растат и нуждите от фолат, калций, витамин D и желязо. За фолата се препоръчва добавка поне до третия месец, наред с богати на фолати храни. За желязото НЦОЗА сочи червените меса, където то е в хемова форма.

С витамин A е обратното — тук опасен е излишъкът. Според NIH прекалено многото готов витамин A по време на бременност може да причини вродени дефекти, затова бременните и кърмещите не бива да приемат високи дози. НЦОЗА е категоричен: без добавки с витамин A, освен по съвет на специалист, и по-малко черен дроб и продукти от него, защото може да съдържат големи количества от витамина. Бета-каротинът този риск не носи. Алкохол — никакъв.

Вегетарианци и вегани. Слабото място е цинкът: фитатите в бобовите и пълнозърнестите го свързват и той се усвоява по-слабо. Помага да накиснеш боба, зърната или семената за няколко часа, преди да ги сготвиш. Органичните киселини във ферментиралите храни също може да подобряват усвояването.

НЦОЗА добавя две предупреждения за веганското хранене: то изисква пълноценен белтък, а при бременност носи риск от желязодефицитна анемия.

Останалото е в отделни статии: „B12 при вегани и вегетарианци“, „Изследвания за вегетарианци и вегани“, „Храни, богати на желязо“ и „Фолат преди и по време на бременност“.

Чинията за един ден и кога храната не стига — изследване вместо догадки

Основата според НЦОЗА е проста: всеки ден храни от всички групи. Зърнени и картофи, за предпочитане пълнозърнести. Над 400 g разнообразни зеленчуци и плодове, по възможност сурови. Мляко и млечни. Месо, риба, яйца, бобови и ядки. Три до пет хранения на ден.

В числа — от таблиците на NIH, за американски продукти и само за ориентир:
— салата с половин чаша сурова червена чушка — около 95 mg витамин C, повече от дневната нужда;
— половин чаша варена леща — 1,3 mg цинк;
— около 170 g гръцко кисело мляко — близо 1 mg цинк;
— порция печено телешко от около 85 g — 3,8 mg цинк;
— шепа тиквени семки, около 28 g — 2,2 mg цинк.

За сравнение: възрастен човек има нужда от 8–11 mg цинк дневно.

Изследване има смисъл, когато храната трайно е еднообразна или оскъдна; когато възрастен човек слабее или няма апетит; при веганско хранене, бременност, хронично чревно заболяване, бариатрична операция или злоупотреба с алкохол. Тогава обикновено се гледат 25(OH)D, феритин заедно с CRP, B12 и фолат. Албуминът подсказва как стои белтъкът, но пада и при възпаление, чернодробно или бъбречно заболяване. Серумният цинк също може временно да е нисък при възпаление, без да има истински недостиг. Селен и витамин A в кръвта не се изследват рутинно.

Логиката „първо изследване, после кутия“ е развита в „Кои изследвания преди добавки“ и „Храна или добавки: кога наистина ни трябва добавка“. На лекаря занеси какво ядеш в един обикновен ден, как са се променили теглото и апетитът, какви лекарства и добавки приемаш и последните си резултати.

Свързани показатели

Още по темата

Източници

Качи изследването си и разбери какво означава — веднага!

Снимка или PDF на кръвната картина, а ние обясняваме всеки показател на разбираем български. Без регистрация, файлът не се съхранява.

Качи изследване Виж как работи · 30 сек