Серология за целиакия — anti-tTG, EMA и DGP: как се разчита
Тестът за целиакия изглежда прост — една кръвна проба за антитела. Точно затова около него се правят две грешки, които обезсмислят резултата: tTG-IgA се пуска без общ IgA или кръвта се взема, след като глутенът вече е спрян. Какво представляват самите антитела можеш да видиш на страниците на показателите. Тук е редът на стъпките: какво се изследва заедно, как се чете числото спрямо горната граница на теста, кога се стига до биопсия и какво показва tTG след началото на диетата.
Двете изследвания, които вървят заедно: tTG-IgA и общ IgA
Когато има съмнение за целиакия, първо се търсят IgA антителата срещу тъканна трансглутаминаза — tTG-IgA. Тук указанията са единодушни: британският NICE, европейското дружество за целиакия (ESsCD, 2025), педиатричното ESPGHAN и американският ACG искат заедно с тях да се измери и общият имуноглобулин A. ESsCD изрично не препоръчва в началото да се пускат пакети от няколко различни антитела.
Причината е проста. Тестът търси антитела от клас IgA, а при селективен IgA дефицит тялото не може да ги образува — резултатът излиза отрицателен, дори да има целиакия. Според британските гастроентерологични указания (BSG, 2026) дефицитът засяга около 1 на 500–700 души, но сред хората с целиакия го имат около 2%, тоест около десет пъти по-често.
За праговете: NICE и НЦОЗА определят дефицита като общ IgA под 0,07 g/L. При леко нисък IgA, над 0,2 g/L, tTG-IgA остава надежден и други тестове не трябват. Между двете стойности въпросът е към имунологичната лаборатория.
Някои лаборатории, пише BSG, засичат ниския IgA по слабия фонов сигнал в самия tTG тест и не го пускат отделно — не е ясно обаче дали това важи за всички търговски тестове. Затова, ако на бланката няма общ IgA, питай дали е проверен по друг начин.
Преди кръвта: глутенът трябва да е в чинията
Антителата се образуват, докато ядеш глутен. Спреш ли го, започват да падат и тестът може да излезе отрицателен при човек с целиакия. Затова NICE е категоричен: безглутенова диета не се започва, преди специалист да потвърди диагнозата — дори при положителна серология.
Колко глутен трябва? Според NICE — в повече от едно хранене всеки ден поне 6 седмици преди теста. BSG е по-практичен: ако не си ограничавал(а) глутена и го ядеш поне веднъж дневно, просто продължаваш както досега. Ако си го спрял(а) преди месец или повече, следва глутенова провокация — 3 до 6 g дневно поне 6 седмици; ESsCD иска най-малко 3 g. Толкова има в 60 g хляб (филия и половина до две), в 90 g сварена паста, колкото юмрук, или в 3–5 бисквити.
Две подробности спестяват разочарования. Преди провокацията ESsCD препоръчва да се провери HLA-DQ2/DQ8: отрицателният резултат изключва целиакия и прави шестте седмици излишни. И второ — след шест седмици антителата невинаги се появяват, затова според BSG по-сигурният отговор след провокация е биопсията, не кръвта.
А това, че без глутен ти е по-добре, не е доказателство. ESsCD изрично не приема подобрението след спиране на глутена за диагностичен признак.
Как да разчетеш числото: колко пъти над горната граница
Числото на бланката само по себе си не казва много. Една лаборатория работи с горна граница 7 U/mL, друга — с 20, затова резултатът се чете като кратно на горната граница на конкретния тест. Резултат 60 при граница 20 е три пъти над нея; същите 60 при граница 7 са над осем пъти.
И това сравнение не е съвършено. В проучване при 707 деца, цитирано от ESsCD, местните лаборатории се разминават с централната до 20% точно около прага „десет пъти над границата“. Според BSG дори лаборатории с един и същ тест от един производител имат различни горни граници.
Какво значи положителният резултат? Всяка стойност над границата е повод за преглед при гастроентеролог, не диагноза. По данни на BSG положителният tTG-IgA улавя около 90% от хората с целиакия. За специфичността източниците дават различни числа: 87,4% при възрастни според ESsCD и 96–100% според американските указания.
При слабо положителен резултат NICE предвижда лабораторията да добави EMA. Българското издание на CD SKILLS съветва първо да се потвърди, че глутенът е бил достатъчно, и да се обмисли повторен тест. До десетократно повишение стигат само около 20–30% от възрастните с повишен tTG.
Без биопсия: при кого указанията го допускат и при кого — не
Обичайният път след положителна серология е ендоскопия с биопсии от дванадесетопръстника — поне четири от втората му част и две от булба. Кога може да се мине без нея, указанията не казват едно и също.
При децата ESPGHAN (2020) допуска диагноза без биопсия, ако tTG-IgA е поне 10 пъти над горната граница, семейството е съгласно и EMA е положителен във втора, отделна кръвна проба.
При възрастните позициите са четири:
— BSG (2026): възможно е при стойност поне 10 пъти над границата, но само при човек с оплаквания, в специализирана помощ и след общо решение с пациента. Втора проба не се изисква. Не важи за скрининг, за първичната помощ и при IgA дефицит.
— ESsCD (2025): същият праг, но резултатът задължително се потвърждава във втора проба, не бива да има тревожни признаци (кръв в изпражненията, трудно преглъщане) и засега важи само под 45 години.
— ACG (2023): биопсия при повечето пациенти; без биопсия — само при подбрани деца.
— NICE (2015): възрастните с положителна серология се насочват за биопсия.
И при най-високите стойности решението не е автоматично. BSG държи на биопсията при наскоро открит диабет тип 1 или друго автоимунно заболяване, защото тогава tTG може да е повишен само временно.
EMA и DGP: кога влизат в играта
EMA са антитела срещу ендомизиума. За разлика от tTG, който се мери с имуноанализ и дава число, EMA се гледа под микроскоп и обикновено се отчита като положителен или отрицателен. По-скъп е, по-трудоемък и зависи от преценката на този, който го чете. В замяна е много специфичен — 99,6% според ESsCD.
Ролята му зависи от указанието. NICE го добавя при слабо положителен tTG при възрастни. ESPGHAN го изисква във втора проба, за да се постави диагноза без биопсия при дете. ESsCD вече не го препоръчва рутинно при възрастни и го пази за неясните случаи — например при хора с други автоимунни или чернодробни заболявания.
DGP са антитела срещу деамидиран глиадинов пептид. Често се чува, че това е тестът за малки деца, но европейските педиатрични указания не го препоръчват за първоначално изследване. Самостоятелно положителен DGP при човек с нисък риск предсказва целиакия едва в 15% от случаите — повечето такива резултати са фалшиво положителни. Мястото му е основно при IgA дефицит, във варианта IgG.
Старите антиглиадинови антитела (AGA) вече не се включват в изследването, а тестовете от слюнка и изпражнения не се препоръчват. Положителен бърз тест винаги се потвърждава със стандартна серология.
Нисък IgA, отрицателен резултат и съмнение, което остава
Ако общият IgA е под прага за дефицит, отрицателният tTG-IgA не значи нищо и се минава към тестове от клас IgG — IgG-tTG, IgG-DGP или IgG-EMA. И те имат слабост: чувствителността на IgG-tTG в проучванията варира от 31 до 97%. Затова BSG препоръчва при IgA дефицит и клинично съмнение да се направят и IgG серология, и биопсия, а ESsCD напомня, че отрицателният IgG не изключва диагнозата.
Друг случай е нормален IgA, отрицателна серология и съмнение, което не си отива. Целиакия с отрицателни антитела е рядка — около 2–3% от всички случаи, — но я има. При силно съмнение американските указания препоръчват ендоскопия, а NICE — преглед при гастроентеролог.
Тук помага HLA-DQ2/DQ8. Генетичният тест не поставя диагноза, но я изключва: отрицателният резултат прави целиакията много малко вероятна. Полезен е най-вече когато глутенът вече е спрян или когато кръвта и биопсията си противоречат.
Отрицателният резултат не е и завинаги. При роднини по първа линия и при хора с диабет тип 1 NICE съветва изследването да се повтори, щом се появят оплаквания.
Има и обратна ситуация — трайно положителни антитела при нормална лигавица. Нарича се потенциална целиакия и според BSG се следи с повторна серология и биопсия след една-две години.
След диагнозата: какво показва и какво не показва tTG на безглутенова диета
След като спреш глутена, антителата започват да падат — според ESsCD спадът се вижда още след 2–4 седмици. Колко време трябва до нормата, източниците казват различно: около 12 месеца при повечето хора по ESsCD, 12–24 месеца до пълно изчезване по CD SKILLS. Разликите между отделните хора са големи.
Положителният tTG на диета подсказва, че отнякъде влиза глутен — пропуск или замърсена храна. Обратното обаче не е вярно: отрицателният резултат не доказва, че диетата е стриктна. Антитела се образуват при ежедневен глутен за повече от четири седмици, така че епизодичният глутен остава невидим за теста.
Тестът не показва и дали лигавицата е заздравяла. Серологията корелира слабо със заздравяването, чиято медиана според ACG е три години; състоянието на лигавицата се вижда само на биопсия. NICE предвижда да се обмисли биопсия, ако титрите останат високи след 12 месеца без глутен или оплакванията продължават.
При диагнозата и при проследяването се гледат още желязо, фолат, витамин B12, витамин D и калций.
И най-важното: tTG на диета служи за проследяване, не за диагноза. Отрицателен резултат при човек, който вече е спрял глутена, не казва дали има целиакия.
Кой се изследва, какво не е тест за целиакия и как стоят нещата в България
NICE предлага серология при упорити необясними коремни оплаквания, изоставане в растежа, продължителна умора, неочаквано отслабване, упорити афти, необяснен недостиг на желязо, B12 или фолат и при синдром на раздразненото черво. Към тях се добавят диабет тип 1 и автоимунно заболяване на щитовидната жлеза — още при диагнозата, както и роднините по първа линия. Масов скрининг извън рисковите групи BSG не препоръчва.
Две неща не са тест за целиакия. Чувствителността към глутен без целиакия няма свой кръвен тест — за нея се мисли едва когато серологията и тестовете за алергия към пшеница са нормални, докато ядеш глутен. IgG тестовете към храни пък не показват нито целиакия, нито непоносимост. Според американската академия по алергология (AAAAI) никога не е доказано, че вършат това, което обещават, а IgG към дадена храна вероятно е нормален отговор на контакта с нея. AAAAI и канадското дружество по алергология препоръчват да не се използват.
В България общият IgA е в списъка на специализираните изследвания по клинична имунология в пакета на НЗОК. Антителата срещу tTG, EMA и DGP не фигурират там и по правило се заплащат. Диагнозата и решението за биопсия са при гастроентеролог, при децата — при детски гастроентеролог.
Какво да занесеш на лекаря:
— бланката с горната граница на теста, не само числото;
— дали е пуснат общ IgA и колко е;
— колко глутен си ял(а) през последните шест седмици;
— кой в семейството има целиакия, диабет тип 1 или автоимунно заболяване на щитовидната жлеза;
— предишни резултати за желязо, феритин, B12 и фолат.
Свързани показатели
Още по темата
Източници
- NICE NG20 — Coeliac disease: recognition, assessment and management, Recommendations (1.1.1–1.1.7 кой се изследва и глутен в повече от 1 хранене дневно ≥6 седмици; 1.2.2–1.2.6 общ IgA + IgA tTG, EMA при слабо положителен, IgG тестове при дефицит, HLA; 1.3.1 дефиниция на положителна серология; 1.4.1–1.4.2 проследяване; IgA дефицит < 0,07 g/L)
- Penny HA и сътр. — The 2026 British Society of Gastroenterology guidelines on the diagnosis and management of adult coeliac disease. Gut 2026; doi:10.1136/gutjnl-2025-337747 (REC 1–7, no-biopsy при ≥10× ULN, sIgAD, таблица 4 с порциите от 3 g глутен, Box 2–4, серология при проследяване)
- Al-Toma A и сътр. — European Society for the Study of Coeliac Disease 2025 Updated Guidelines on the Diagnosis and Management of Coeliac Disease in Adults. Part 1: Diagnostic Approach. United European Gastroenterol J 2025;13:1855–1886 (Q.II.1–Q.II.7, Q.IV.1.2 no-biopsy под 45 г., Q.IV.5 HLA, Q.IV.8 глутенова провокация, Q.IV.9 NCWS; ProCeDE)
- Al-Toma A и сътр. — ESsCD 2025 Updated Guidelines. Part 2: Management, Follow-Up, and Complex Disease Courses. United European Gastroenterol J 2026;14(2):e70195 (4.4 роля на серологията при проследяване; 5.1.2 кинетика на anti-TG2 на безглутенова диета)
- Husby S и сътр. — European Society Paediatric Gastroenterology, Hepatology and Nutrition guidelines for diagnosing coeliac disease 2020. J Pediatr Gastroenterol Nutr 2020;70(1):141–156 (общ IgA + TGA-IgA, срещу DGP за начален тест, no-biopsy при ≥10× ULN + EMA във втора проба)
- Rubio-Tapia A и сътр. — ACG Clinical Guidelines: Diagnosis and Management of Celiac Disease. Am J Gastroenterol 2023;118(1):59–76 (резюме: биопсия при повечето пациенти, без биопсия само при подбрани деца)
- Arnold MJ — Diagnosis and Management of Celiac Disease: Guidelines From the American College of Gastroenterology. Am Fam Physician 2024;109(1):92–93 (tTG-IgA чувствителност 63–93%, специфичност 96–100%; ендоскопия при отрицателна серология и силно съмнение; HLA; медиана 3 години до заздравяване)
- MedlinePlus — Celiac Disease Screening (видове тестове, подготовка, разлика спрямо чувствителност към глутен и алергия към пшеница)
- AAAAI — The Myth of IgG Food Panel Testing
- НЦОЗА — Информация за селективен дефицит на имуноглобулин A (дефиниция < 0,07 g/L, честота 1:200–1:1000 в Европа, по-чест при глутенова ентеропатия)
- Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (консолидиран текст на сайта на НЗОК) — Клинична имунология, специализирани изследвания: общи имуноглобулини IgA
- CD SKILLS (Interreg Danube) — „Да живееш пълноценно с цьолиакия“, българско издание (алгоритъм TGA-IgA + общ IgA, EMA в отделна проба при ≥10× ULN, гранично положителен резултат, 12–24 месеца до изчезване на антителата)